пред вратата е. никаква изненада, без драма, естествен ход на нещата.
много бърз, идва преди да е настанала война.
добре че никой от героите не ме чете.

 така става с хората из европа и америките. нормалните неща, но тук е българия, за едното нищо ще те запалят.
знаете ли колко от световните велики блогърки съм изчела - безброй любовни истории, каквито аз нямам, само житейски съвпадения. 
...

 на когото не му върви в любовта, му върви в бизнеса. каквото и да значи това, тази приказка не я разбирах добре, как сами се провалят, си казвах. обаче сега съм съгласна с тези думи.
между двама души какво става, поне единият от тях ще е...

 невинни били американците, че политиците им са безумци, също както българите - те не знаят кого избират, не виждат, не смятат, само са жертви. нямат време от работа да си вдигнат главите и да размислят какво вършат политиците и техните ...

  това е любимият ми звук.
искаме някой да разказва за нас, ама не днес, а утре. 
сега сами всичко си разказваме. 

ще има война, още през зимата. да не вярва някой, че нещо хубаво ще излезе.
ясно, ще има жертви. някои искаха - успяха . оди ги питай, струваше ли си. отговорите каквито и да са - ще ме побият тръпки. ако не си е струвало - много съм вин...

   правех каквото и другите вдовици - пазим им дрехите, вещите.
няма нужда да му нося дрехите - пак си е с мен
толкова си приличаме жените, струва ни се, че ако не говорим за тях, все едно не ги е имало. 

дано го прочетат по-малко хора.
другите можеха да се учат от него. но не съм срещала човек, който да наподобява моята половина.
останалите са били мишки, страхливци, продажници, подобия и претенция за мъже.

                  

Читателите си ги имаме за собствени, всеки е различен, клонингите сме на сцената, по възраст различавани, идват на моето място и словоредът им се скъсява до 35, 36 знака. което говоря денем, го чета от другия нощем, така ме спестяват, на...

хайде да не се делим. разделянето неприкрито. истинските писатели не го правят, те не разделят хорския свят.
   умножен
   както писателите четат края, аз също го чертая. там ще останат други, моето значение е отминало.  плача не за това, ...

спокойна съм, както обикновено след средата на декември, времето на потока джеминиди ми е любимо. откакто се помня тези дни са били най-хубави, оставям настрани суматоха и подаръци, тъмнината ме вълнува. празнувам точно както елиаде го о...