Накратко за либералните култури, в които системата от етични и нравствени норми е подчертано толерантна към секса и насърчава интереса към любовното изкуство. Примерът е с островитянско племе, при което липсва много важният за европейската култура модел на партньорската любов, където избраниците изпитват чувство на всеотдайност и жертвоготовност - моделът, при който се поставят изисквания към човека и е свързан с ограничения, налагани му в сексуалната сфера. Та тези туземци получават много добър сексуален тренинг, особено жените, които са на 100 % удовлетворени от връзките си. ( Женската сексуалност е грижа на жената, за нея си се грижим ние, не мъжете ни. “Мъжете се страхуват от женската сексуалност” ) Островитянските обичаи създават благоприятни условия за развитието на сексуалните възможности на жената, която се отличава от жените в другите култури. Опитът при жените от острова е довел до всеобщ оргазъм, а сексуалното възпитание спомага за изграждането на сполучливи партньорски връзки и за получаване на удовлетворение от половото съжителство. Характерното за тази култура е, че емоционалната връзка е от второстепенно значение спрямо сексуалната. Сексът обуславя развитието на чувството, свързващо партньорите. В европейските общества този принцип не действа много успешно. Заради излишна лиричност, и изместване на основното по-назад. Така че за мен въпросната среда е стрaхотен образец. Повечето неевропейски култури одобряват сексуалното удоволствие. Това са ислямът, културите на Океания и Африка, на индианците от Централна и Южна Америка, таоизмът и тантризмът. В будизма например насладата е ценност, особено когато помага за сближаването и сливането на партньорите, за разширяване на границите на познанието и за свързването им със света и космоса. Най-често в западните общества рестриктивните норми относно сексуалността и изразността й са смешни и безумни