Избрано от уводните страници на култово произведение от Хенри Милър, което отразява цялото ми отношение към всичко, поне в този момент и за бъдещите моменти:

" Всички около мен бяха неудачници, а ако не бяха неудачници, бяха смешни и жалки. Особено преуспелите. Преуспелите ме отегчаваха до смърт. Бях състрадателен до глупост.. Но никога не съм помагал някому с надеждата, че нещо ще се оправи. Помагах, защото бях безсилен да сторя друго. Да искаш да промениш състоянието на нещата ми се струваше безсмислено. Бях убеден, че нищо не може да се промени, освен ако не се промени сърцето, а кой може да промени сърцата на хората?

Можех да си позволя да съм добър, мил, щедър и лоялен и така нататък, тъй като не притежавах и капка завист. Завистта бе единственото нещо, на което не бях подвластен. Никога не съм завиждал на някой или нещо. Напротив, винаги съм изпитвал жал към всички и всичко.

Сигурно от самото начало съм се тренирал никога да не искам нещо прекалено много. От самото начало бях независим, по един измамен начин.

Защо хората са по природа малоумни, по природа мързеливци, по природа страхливци. Някои изобщо не осъзнават, че има "топли" страни, места, където не трябва да изкарваш с пот насъщния, нито да трепериш и да се преструваш, че студът те тонизира и ободрява. Където има студ, там има хора, които се претрепват от работа и когато се сдобият с деца, ги учат на евангелието на труда – което всъщност не е нищо друго, а учението за инерцията. Нашите бяха чисти представители на северната раса, тоест пълни малоумници. Те поддържаха всички погрешни идеи, изказвани някога. Сред тях бе догмата за чистотата, да не споменавам праведността. Те бяха болезнено чисти. Но вътрешно воняха. Никога не бяха отваряли вратата, която води към душата, никога не бяха мечтали да скочат със затворени очи в мрака. След като дрехите се изперяха, те се гладеха и се прибираха старателно в чекмеджетата.. Всичко се правеше за утре, но утре никога не идваше. Настоящето бе мост, и застанали на този мост, те все още стенат, както стене целият свят, но никой от идиотите не се сеща да взриви моста."

че да го изхранят и да може да им каже колко са тъпи и вонящи от вътре и нещастни.

" усещах, че нищо няма да се докаже, овеществи, добави или изгуби, ако продължа едно съществуване, за което не бях молил"

дали си е вярвал на това при положение, че е седнал да пише надълго и нашироко, вместо просто да се самоубие примерно?
Всъщност ти как разбираш всичко това?
Да ходим да ядем банани и да не ни пука или - ...?

този автор, и героите му, както са описани, са имали такъв истински, жив, екстремен, побъркващ, живот. живели са го; без молби и смазващи канони. колеги, моля ви се, какви самоубийства. ние сме спрели да живеем, след като има толкова възможности да си прекарваме добре. ние се молим още на боговете

P E A C E !
:)

Май говорим за едно и също, само дето го гледаме от различни места... не че съм напълно съгласен с някои неща :))