Кога се сещаш, че има някакви духовни учения и практики, и те изобщо не са толкова мъгляви - просто в момента си например добре материално обезпечен, нахранен и доволен от живота си - за какво са ти тези повече източни и по-малко на брой западни техники за познание. Дават ли те някакво преживяване, карат ли те да мислиш изобщо, успокояват ли твоите терзания, какво търсиш там в текстовете им, на сеансите им или на практическите занимания. 

 Често се случва хората да ги търсят не за да еволюират, а за да компенсират стремежа си за власт или комплексите си за малоценност. В много случаи те проектират своите травми, страхове, амбиции и подсъзнателни желания върху учението, за да извлекат от него основните елементи на тези проблеми, а оттам и оправданието за тях чрез нова информация, която да прави по-успешен процеса на психологическа рационализация.

 Страхът на хомо сапиенс от свободата взима формата на нелогично силно страдание. Дълбоко в себе си той знае, че духовните учения ще го доведат до свободата и "спасението". Но дали наистина той иска да е свободен? Повечето от вида предпочитат посредственото робство пред най-славната и блестяща свобода, и това си го рационализират също. По тази причина хората търсят нещо, което да ги пороби, защото не могат да понесат чувството за свобода или щастие.
 Източните народи не са бедни, защото имат духовна храна, с която да заместват материалните блага. Обратното е. В мизерията си те са създали философии, с които да притъпяват глада и да забравят за ограбващите ги колонизатори, императори и диктатори.
 Но на Изток са успели да бъдат по-щастливи, западният модел е за оплакване. Мизерията в европейските гета е по-нечовешка и безобразна от тази в най-бедняшките индийски села. Всичко, което тук се съгражда, впримчва човека, за да го убие накрая по-прилично, за да се самоубие по-скоро. 
 ( На кой строг Бог се кланят хората в Айндховен или Франкфурт, освен парите и властта, за които се борят, и после пак заради тях се самоубиват.)
  Ритуалните източни самоубийства поне се правят в името на някаква цел. Тук се правят от лиспа на цел. Събуждаш се един ден, за да разбереш, че животът си го живял, за да оставаш без смислена цел, няма за какво да живееш, нито за какво да умреш; и това ти е отнето. Ако останеш без високоградусова мотивация за подчинение, ти си луд. Но това си е най-достойният вариант да запазиш човешкия си образ, да си направиш собствена философия и да използваш невероятните си възможности.
 Все пак има и науки, които не програмират мозъка на индивида и му помагат да освободи интелигентността си от установени механични схеми, и му позволяват той да контролира живота си. Не сте ли се забелязвали колко добре малките деца управляват... докато не се задейства програмата и при тях.