Да бъдеш какъвто си поискаш, да имаш избор и да смееш да излезеш с истинското си лице и име - това струва много. Хората често се крият, не им изнася личната им позиция да бъде заявена от истинската им идентичност. Те вземат фалшива, въпреки, че я наричат друга, допълнителна, "своя страна" на личността си. Разпознаваемостта е бариера хората да поразширят границите на единственото си Аз с още екстри, вместо това те правят замяна с "другостта".  Образът, който сме изградили лесно може да се повреди. Но не е фатално, защото ще получите още. Въпросът не е само какво ще си помислят познатите ви, а как вие самите ще го понесете, обаче колко ви е грижа за субективността им. Може би сте уважавани, ценени и търсени.. какво ще стане, ако  се превърнете в аутсайдер. Да бъдеш каквото си пожелаеш си беше скъпо, нали така. Това не е като да създаваш конфликти, а да продължаваш въпреки тяхната вероятност; да не се сливаш с фона, за да не подразниш някого, който трябва да живее сред бездарност, за да умре безопасно. Ах, колко опасно искам да умра и безумно.
Децата не се стремят на всяка цена да избягват блъсъци и препирни, те все още са себе си, и не изпитват недоверие към възрастните. А после възпитанието им е главно насочено към приобщаване и адаптиране към стадото, в което ще се утешават с мисълта, че поне е безболезнено, и си предпазен. от истинския живот, който е скъп.