Българинът е спокоен човек, той нехае за света около себе си, освен когато има сеир за гледане, си го гледа, нали е безплатно. Той си мисли само за себе си; държавата му работи и се грижи за него, защото той е доволен, не може да е иначе. Българинът не се притеснява и за здравето си, той си го пилее, а после държавата му е виновна, че не му баела; че му тровела околната среда, че го залъгвала с обещания и успокоения. Но не би, човекът не ще и да я знае истината, ако я научи, му призлява. Какво му трябва да разпитва, по-добре да си стои мирно и тихо. Толкова народни умотворения има за послушанието като средство за оцеляване; стълкновенията са проклятие безсмислено, след като сговорът се постига толкова лесно с цената на страха; страхът да не бъде изгубено бъдещето на децата ни.
Не е за оплакване българинът.
"Човек свиква с всичко, стига само да достигне съответната степен на покорство."

Едно е да си гъвкав и адаптивен (това е позитив)
Съвсем различно е в примиренческа философия...

да е гъвкавостта ни българска, дано не е примирението

Ние имаме поговорка "преклонената главица - сабя не я сече"...Сори :))

и се не виде; въпросът е какво ще кажем утре на децата си като ни питат защо живеят така, и дано да ни питат.

като попитат децата, сигурно ще им кажете че комунизма е виновен, преди това турското робство и ъв най-новата ни история - Европейския съюз, щото и него много ниема да го бива при нарастващия Глобализъм :-)