Зависимостите имат безкрайно много форми и често отказът от една, бива заместван от друга. Но и независимостта не премахва болката. Добрият живот е именно независимостта от каквито и да е условия, да не тъгуваш по никаква липса, да намираш спокойствие и смисъл в каквото си имаш. Това обаче е различно от манипулативните схеми на самоизмама, че може и с някакви компромиси да живееш достойно. Способността за разчитане на собствения си ресурс е безценно качество. Обаче отведнъж ни връхлитат желанията ни; и не проумяваме как се прощаваме с независимостта си, и се надяваме зависимостта да ни отърве от грижите и проблемите, очакваме я като спасение. от себе си
Къде и кога сте независими, и за страхотното ви прекарване няма поставени условия, и няма нужда вие да ги изпълнявате или доказвате нещо.
От един велик португалски творец:
 ‘Свободен си, ако можеш да се откъснеш от хората и нищо не те принужадва да търсиш паричната нужда или стадното чувство, любовта или славата, или пък любопитството, които в тишина и усамотение не могат да се подхранват. Не ти ли е възможно да живееш сам, родил си се роб. Можеш да притежаваш духовно или душевно величие – ти си благороден роб или умен слуга, ала не си свободен. И ти нямаш нищо общо с тази трагедия, не те си виновен, че си се родил такъв, а единствено Съдбата. Горко ти, ако роден свободен, самодостатъчен и способен да се обособиш, нуждата те застави да съжителстваш..’
‘Най-долната от всички потребност – нуждата от споделяне, от изповядване. Това е потребността на душата да излезе навън.’
Същият този автор обаче цели 50 години споделя всичко с белия лист. Листът, който не може да те критикува и те взема такъв какъвто си, прекалено лесно, нали;  защо да се хабиш, за какво да рискуваш, че накрая да останеш неразбран или сам да не разбереш другия, така си оневинен всякога. Супер егоистично, или неангажиращо, безкръвно и безопасно; да не би случайно да обезпокоиш някого със съществуването си. Самотата също може да е зависимост. Както и да е, португалецът е бил щастлив, не го е било грижа как го възприемат. Просто е имал страхотно въображение и си е взел своето; използвал е максималното, от което му е било дадено. Можело е да има повече, но нямаше да е той, нямаше да е така велик.
Какво толкова има, ако пуснеш духа си свободно навън

Не си мислете все пак, че нямате прекрасен живот; вие си имате свой път, и не бихте си го сменили. или можете.
Колко често избягваме да избираме, че да не виним после себе си като се объркат нещата; нека е някой друг, нека друг избира нашия живот.