Липсите остават, нуждите нарастват - колкото повече имат, хората толкова по-окаяно се чувстват; това им личи, парите миришат на отчаяние, поглъщат радостта от живота и карат всеки да вярва, че материалното обезпечение е равнозначно на голям успех и благополучие. Парите определят мисленето и възприятията ни до пълно подчинение. 
По-добре меркантилно да мислиш за безстрасността на парите отколкото за равнодушието на вселената.
Мога и без пари, но те не могат без мен. Трябва да ни има, за да ги умножаваме и наливаме като консуматори в "рекламата и консултантството"; за да ползваме кредити, да ипотекираме накрая и самите себе си (все някаква стойност трябва да имаме); жалко че парите не са направени заради нас, а ние заради тях. Ако нямаш, не можеш да бъдеш. Бъдещето сега е взето назаем преди, и не знам какво ще остане за децата ни. 
(Не можах никак да се почувствам, когато видях, че дори за ин витро лечение се отпускат кредити; внушението, че парите създават, поддържат и гарантират живота ни, е вездесъщо.) Но нека да зависим от парите, нека е това; за да не бъде друг някакъв ред.
Което може да се направи с много пари, честно казано, може и без пари да стане. 

Ха, не парите определят мисленето-само нуждата от тях...а да подчиниш възпрятията си на нещо, ми се струва невъзможно...
Материализмът съществува-парите са си пари, откъдето и както да ги погледнеш; парите са тор, върху която растат красиви цветя...парите обаче не бива да се превръщат в смисъл на живота!
Живяла съм и с много, и с малко, и с николко. За мене те са средство, а не цел!

за възможност да се смени начина, по който възприемаш нещо, е като разбереш, че цената му може да е много по-ниска и вече няма как да го харесаш чак толкова. или обратно.
иначе подкрепям прежде говорящата