Който се е занимавал с creative writing или пък "писане за академичи цели"  знае колко канонизирано може да бъде създаването на текст. В аргументирането на тезите се следват правила и инструментите за работа изглеждат математически, творчеството потъва в идентичността на форма и тон в изразяването при различните автори; сред цялата аргументираност властва бездушието на "научността" при всяка тема; няма мнение, а само доказателства в подкрепа на твърденията.  
 Харесва ми системата на блога, защото е жива, тази основна характеристика не може да се промени, лесно се създават връзки между самите хора. На моменти нивото на материалите ми се е струвало западнало, но поне е весело. Харесвам свързаността и не искам да виждам съучастието в някаква тема да се проваля заради едното отрицание. Одобрявам критиката, но ненасилствеността в комуникацията трябва да е по-очевидното.
Нелепо обаче ми изглежда културното, мило, правилно и печелившо по точки държане, този стил на живот, където всичко се подчинява на етикет и правила. Прекалено дълъг списък от правила, които всяка медия създава; и оставаш с внушението, че има само 2 начина на действие - правилен и погрешен. Като излезете на улицата следващия път, няма ли да се замислите дори за правилната посока, в която трябва да погледнете както ви учеше и обработваше поредният списък. Но там ви посочват само наляво и надясно, нагоре и напред, например, услужливо са изключени. 
Нивото може да е по-сносно, когато е естествено. Когато си себе си точно тук.
Добър начин за въздействие и приобщаване на някого към идея някаква, е като се тръгне от другия, от неговите потребности, а не от собствените. Често си представям хората, с които общувам като ученици и единственото, което трябва да им дам, е свобода и творчество, да бъдат активирани и да почувстват удоволствие.
Хората имат нужда от малко, никога не забравяйте това; онова, което всеки в действителност иска, си има тесни граници, пък били те и далеч от вашите.