Днес видях още веднъж колко много българската жена не иска да ражда и дори предпочита (в което няма лошо) да отглежда деца от малцинствата. И нежеланието за собствено потомство не е от някакви макроикономически съображения, а от лични.  Осъзнава ли някой, че жените без деца се мъчат през цялото време да убедят себе си и останалите, че живеят добре и щастливо. (спестете ми темплейта на слугинската орисия на майката и домакинята) Българката и до днес е отглеждана с предначертаност за безметежен, идиличен живот с едно, по изключение две наследничета и едно "мило" животинче, което да я глези и да я пази от .. "ужасния живот" и да я прати в Нищото. Няма сега да приказвам за буквално скотското съществуване на животинчето покрай принцесата, на която липсва всякаква фалшифицираност.
Желанието за перфектност и безупречн живот може да развали дори възрастни хора.!
Нека тихо си роптаем неуморно срещу тази абсурдна държава, и да видим кога ще решим, че трябва да си излезем от топлото одеялце и да сторим нещо не за тая скапана държава, ами за себе си.
Цялата блогосфера - и това е веселото, щото показва как живеем - е безброй неограничени пъти затлачена още веднъж, не мога да го напиша, - с темата за започването на поредната нова година, и това са най, най-събитията за най-важните и потресаващи умове - предстоящи, вървящи и отмиращи празници. Призля ми от теснотията на неограничената интелигентност на блогера, който само срещу провинциализма и чалгата реве, и колоритността на столичния автомобилен трафик. Не може да е истина, така ме радва всичко, което идва първо от столицата.
Всички са много тъпи и трябва сега да се посмеем, ама те УМНИТЕ са виновни. Щото умникът иска да е най-умния, най-добрия, страхотна е нуждата от първенство в класацията; и нулево зачитане на останалите.

Щастливите хора са отчайващо самотни и неразбрани, отхвърлени и безинтересни.