Депресията като клинично състояние е явление огромно по своя мащаб. Щом забелязвам повсеместна потиснатост, враждебност, безразличие към това, което реално се случва и никакво удоволствие от живота, значи е епидемия. Не всичко се обяснява с нестабилните нива на моноаминните невротрансмитери. 
Има си биологични условности - женският пол например е по-податлив на депресивни състояния, но видът ще бъде застрашен, ако я няма леката до средна депресивност при жените, тя придава още малко сексапил.*  Тежките форми обаче са характерни с тотална липса на желание за секс.
Немалка роля за заболяването има нездравословната среда. За това изключително интересно състояние има много и ефикасни терапии с обикновени хранителни добавки и билки; чудотворно е и общуването с бозайници като делфини, коне или кучета, също и птици. Незаменимото, суперсилно средство за борба със "социалното безпокойство" е движението. Терапията чрез говорене, базирана на принципа за взаимодействието на човешкото мислене, действия и чувства, също е успешен начин за лечение.
Причина за тревогите са очакванията на хората, никой не е свободен вече. Това, което отключва механизма на депресията е чувството ни за безполезност и чувството за сложност или безизходица. Но всеки има вариант много лесен - "мисли сложно, действай просто". 
Можете ли да си представите, че правите, това, от което имате нужда, което ви се прави, и знаете ли го кое е.

* "Жените в състояние на депресия правят по-активно секс, отколкото в щастливите и спокойни моменти от живота си. Основна причина за това е, че в това си състояние те повече търсят чувството за безопасност, което сексът им дава.
Жените, страдащи от лека или умерена депресия, правят с 1/3 по-често секс, независимо от наличието или липсата на постоянен партньор. Освен това те имат по-малко предразсъдъци, свързани с половия живот и по-голям опит в сексуалната сфера (например те по-често имат случайни връзки).
В състояние на депресия хората чувстват, че техните отношения са по-уязвими и се тревожат за това, че техният партньор не се грижи за тях и не ги цени”.