Моите истории си имат също двойно тълкувание, има тъжна страна - мога да ги разказвам и да ви дожалее, както на мен от много истории тук. Околните все повече тъгуват заради моите случки, за какво ли аз упорствам и също не потъгувам заедно с тях за мен самата. Другите обаче са далеч, отиват си, не искам да вярвам в техните присъди, защото аз оставам. Предстои ми нечувано щастие, много е близо.
 Веселата страна винаги ще я има, няма за нея какво да пиша, но пък Другата страна е съвсем различна и нея другите не виждат никога. Не видяха как убих не един и двама, с това, че отнех и последната им глътка въздух, защото те нямаха други желания освен мен. Но други винаги има, и колкото и да говорех, че не съм единствена и незаменима, исках да бъда. И бях. Голям успех, който обаче си е път към ада. Всички желания ми се изпълниха, с всички сили се стремях към тях, но това не стигна. Позволявайте на хората да правят това, от което имат нужда, не им замествайте стремежите, не сте вие всеки път отговорът на тяхното търсене. Никога не плачете за човек, който ви е изневерил, по-страшно е, когато той не иска да го направи това, повярвайте го. Вярно е, че няма по-голяма отмъстителност от верността. И те ми отмъстиха; ако не бяха, щяха да живеят още, ако не бях се месила с лечение, за което обаче те молеха. 
Човекът не е свободен, праотците са ни го писали и рисували, но илюзията е първото от всички удоволствия.