Всеки път се разтварях, не се чувствах отделно. Чувствах продължение. Всички жени разбират това. Нямат никаква власт. Вече не ме учудва как някой може да се събере с неподходящ наглед партньор. Всички подходящи продължават да ме усъмняват в лъчистото си щастие колкото и логично и истинско да стои. Хората са малки за любовта и щастието си в този свят, те са извън сметките и предначертанията, които правим. Толкова много ги има на тоя свят, просто ние не сме достатъчно.. Погледнахме се днес и разбрахме колко сме изядени от нея, толкова тихо беше в стаята, а гласът й, песента й стремглаво се разстилаха навред, улиците кънтяха и кварталът в този късен следобед изглеждаше уютен и светъл и покорен. Какво направи тя от нас, деца бяхме, и досега, как изтъка крехките ни тела. Само на милиметър под кожата и започва тя. Живее вместо мен, мен просто ме няма. А е толкова спокойно да живееш без нея. Но кой е спокоен - мъртвите.