Общуването без думи между мен и други жени е едно от най-удивителните неща, които ми се случват. Информацията се обменя за секунди само с поглед. Така още преди да сме се срещнали с една възрастна жена преди година, но чували от други хора една за друга, си казахме с очи нещата. Начинът по който тя ми стисна ръката и поздравът й ми дадоха това, което ми беше нужно точно тогава. Не мога вече да изразя благодарност към нея, дано да го е разбрала преди 10 дни някак, нещо като съучастничество и заедност е, в очите ни е било. Дано е повярвала в мен, защото тя вече не е между живите. 
Отрицателното в живота предизвиква положителното в нас.
Това, което предизвикваме у другите има значение за тях и за нас; стига само това те да ни поинтересуват; и всъщност за какво отиваш някъде, ако ще показваш че не те интересува. Вгледах се в нея, изпратих я с поглед, и просто и се порадвах на тръгване, учудих й се, замислих се за това колко е фина и добра. И на следващия ден научих, че си е отишла и повече няма да я видя. Запомних как ме гледаше и говореше с някакъв любящ глас. Бих умряла спокойно така - ако мога да развълнувам друг, и да не мога - пак ще умра. Но дори смъртта не убива близостта, която се случва най-спонтанно, без да избираш и смяташ. Това, което си казахме - че най-хубавото е да се вземаш в ръце, да си подреждаш живота с приятни, човешки неща и да правиш чудеса.