Сега го казвам за последно на всички, които не се чувстват обичани – тяхната недолюбеност я има, защото не позволяват да бъдат обичани. Прочетох “Бялата масайка” и още веднъж се убедих защо от живота на хората завинаги, завинаги изчезват хубавите неща. Изчезват, защото най-важното го няма – увереност в себе си и изобщо всеобщата несигурност. Хората не са обичани, защото не дават да ги обичат. И това естествено, е ясно, че е мъжка специалност – те не позволяват да бъдат обичани, “защото не било възможно такава жена да обича точно него”. Четох наскоро как един мъж станал алкохолик и в предсмъртния си час рекъл на жена си: Аз толкова те обичах през всичкото време, а ти защо не ме обичаше, ма? Сигурно е трябвало да й даде, да се остави да бъде обичан. Но много често се противим, причината е в нас. Причината за всичко, което ни се случва сме самите ние. Защо да е невъзможно; защо никой не вярва, че мога да оставам с обикновен, скромен човек. Богатите, умни и красиви мъже все някой трябва да ги обича и тях, нищо че не са идеални, но искам ли толкова скучен живот. И те не искат, скромните ни мъже– затова дръжте ги, хапете ги, не ги жалете, не бъдете никога красиви, нито умни, нито добри – така и така никой няма да повярва във вас, дайте им малко лов на ловците. Бъдете опасни
 Може и жената да е грешна, защото тя е жестока, но и Енкай не може повече да стори. Името на този управляващ Земята бог срещнах в тази книга, масаите се прекланят пред супердревно божество, това навярно е същият бог Енки, който е дал на шумерите земните блага и е поставил началото на модерната култура. Най-много ме изненада това име, не знаех кой им е богът, много са ми интересни по-старите религиозни системи и вярвания.
 Мечтая си да мога да живея в джунгла, савана или пампа, да се видя колко силна физически и психически съм или не съм. И само една дума не искам да ползвам – ежедневие, не искам да имам ежедневие, и само нощите ми не си приличат.
 Друго, което ме изненада, са африканските средства за осведомяване при племената – това е обикновеният разговор и размяна на сведения при среща на познат или непознат човек, всеки може да се поинтересува от теб и ти можеш да му дадеш лични сведения без някому да хрумне и идея за досадност и натрапване. Това е част от културата; тук имаме нужда от обработената, купешка култура от афиша. Тяхната култура има една цел – да ги радва, да им доставя удоволствие. При нас не знам вече каква е целта, но е опит за избягване на скуката или по-точно за разнообразяването й.
Много ясно, че не можем да се срещнем и да се заприказваме с някой, нали. Вече е изчезнало непринуденото, просто общуване, има “предпазливост” и неприкосновеност на личните данни -  каква истерия, ако някой ти ги научи и обработва дори в институция; а иначе сме наблюдавани, по- скоро следени и подслушвани, и накрая контролирани. 
 Аз не разбирам тази цивилизация, каква е целта на тази цивилизация. Такъв индивидуализъм не вярвам да е имало никога преди. Преди общността е била важна. Сега се внушава уникалност и оригиналност за по-сигурна интересност и популярност.
Спряло ли е всичко.
Пред едно нещо се прекланям – търговията, свободната търговия.
А пък който е успял да превърне манията си, лудостта си в религия, много е спечелил.
Думите са на жената.
Думите на един мъж за това какво искат жените:
“Е, хайде стига! Всички знаем! Секс, разбира се…
Проблемът е в мъжете. Зная, че не бива да казвам това, но мъжете потискат жените, за да прикрият собствената си некомпетентност”
Мечтата на жената е мъж, който да може да прави секс и пари. Тогава е по-вероятно да е съгласен и тя да го обича.

 Действията са на мъжа