Защо не мога да кажа, това дето искам, на когото искам, защо трябва да се спирам, с какво се съобразявам. Защо не мога да докосвам онези, които искам да докосна. Има хора, на които допирът с друг е неприятен, даже в някои страни се счита за невъзпитано да се "нарушава" личното пространство с прегръдки и всякакъв физически контакт. От какво се пазят хората, от близост? Аз не мога да се преструвам и да потискам желанието си за близост, поне с онези, които значат нещо за мен, всичко за мен.
Много е трудно да докосвам любимите си мъже, че и жени - разбира се, не ми дават. Те мен ли - хм, за тях съм нещо като институция-машина-хищник-и-не-знам-си-какво, а иначе всички казват, че съм нежна, дори детето веднъж ме смая с това изявление, а той е, който най-много ме отблъсква и най ми е мъчно.
С номер 10 в блогрола е казано много хубаво и аз ще сложа само края на статията за по-добро разпространение:
И, изглежда, най-силното табу е насочено срещу тези ручейчета на потока на естественото удоволствие, с което всички ние сме родени; желанието да се докоснем, желанието да докосваме, желание да се докосват до теб, желанието да усещаш чувственото наслаждение на нашите собствени тела, да се разливаш и разтапяш в другия, освободено изразявайки нашата сексуалност. Именно нашата сексуалност, повече от всяко друго изражение на нашата енергия е потисната и "обърната наопаки" от нашите обособености. Нашите тела се учат да казват "не" на този поток, а нашите умове контролират, потискат и разрушават този най-велик естествен дар, даден ни от съществуването

Пак си толкова права ... Да прегръщам ,да притискам и силно мен да притискат е като въздуха , който дишам...и се задушавам бавно и сигурно...

има още едно дихание; и събраните удари на 2 сърца в една нощ, в продължение на цял един живот... да знаеш, че друго бие заради твоето - всички светове стихват и дори боговете не го разбират, хората - може би.