За приятелите ми:
Чудех се когато някой кажеше, че си прекарва страхотно - не му вярвах. Сега може и на мен никой да не вярва. Чувствам безмерна лекота, от мен е изчезнало всяко притеснение и напрежение. Прекрасният ми живот започна преди седмица, всичко ме радва, самото ми отношение се е сменило, нищо не ме стресира. В някакъв друг свят живея; чувствам, че нищо не се иска от мен, някакъв товар е свален от мен, няма за какво да се напъвам, не съм и имала никога големи амбиции. Все едно някаква фея с вълшебния си допир ме е оживила и внесла слънце и радост у нас, докоснала ме е съвсем леко по рамото и съм напуснала състоянието "близко до живота" и мога толкова много неща сега като истински жива. Най-вече аз от никого нищо не искам.
Вече не се чувствам отговорна за чувствата на другите.. и като не мога и да им отвърна. Обичана съм още. Понякога  ситуациите са комични и абсурдни, но и едновременно се радвам на виталността на хората, които всъщност могат да живеят без да се спират пред никакви конвенции.
И в този прекрасен сезон на мен ми е топло и светло, жизнено и празнично и нося "дъх на слънце негасимо".
Преглеждах книги за самоусъвършенстване, които винаги ми са обезсърчителни, отнемат всяка свободна изява и всичко естествено, от кора до кора се говори за съвършенството и успеха като за някаква доживотна каторга... успяват само авторите, които хванат повече риба да продават  "съвети, стъпки, пътища, завои, етапи, преходи и върхове" на неуспяващите. Ако сте над 18 и си вземете такава книга, ще видите кой печели. Кой ви усъвършенства ли - животът ви, живейте си го, че си е ваш. И защо ли е нужно съвършенство?!
За блогерите:
Какво ще стане, ако всички жени бяха идеални - с физически данни на модели, дългокоси, сговорни, хрисими. Дали пак мъжете ще бъдат самотни, пак ли няма да могат да си изберат измежду всичките? Скучно ли е - не се живее с човек, който е близо до идеала, стараеш се с нещо да го компрометираш, да ти поолекне малко. И всички мъже, ако бяха отговорни, интелигентни, забавни и свободни от комплекси, нямаше ли да има самотни жени. Самотата се понася тежко, тя е разрушаваща, нищо добро не излиза от нея. А да си самотен е личен избор. Дали ще имате щастлив или нещастен живот - също, само от вас си зависи, дори семейството ви не може да попречи на решението ви към смъртта ли да сте по-наблизо или до живота. А пък смъртта и тя не е нещо нещастно, както може да не е щастлив и животът; всичко зависи от мен и от теб, затова се отпусни добре.
*За жена да е с перфектни форми, е нездравословно. Високите нива на разкрасителния естроген имат негативни страни като канцерогенни или автоимунни ефекти, а при жени, при които това е съчетано и с по-ниски нива на тестостерона, резултатите са много лоши. (Нивото на тестостерона при жените, страдащи от множествена склероза, е много по-ниско, отколкото при здравите жени). За прекалено женствените има разрешение - естрогеновата пауза на бремеността и майчинството, но и тяхната реализация може да не е успешна пак заради лош хормонален баланс. 
Нивото на хормоните в женския организъм, за разлика от мъжкия, постоянно се променя, което обаче не значи, че ако вече има дисбланс, той ще се оправи лесно. Освен това мъжкият и женският мозък имат различна структура, "полът" на мозъка се определя частично от различните хормони. А пък ако в мъжко тяло се случваха такива смени на хормоните, представяте ли си ги; жените и така успяват да бъдат толкова очарователни и смели и през цялото време някои от нас се чувстват все така страхотни и силни.
Какво ли чувстват другите хора, някой знае ли, някой интересува ли се от другия, а не само от това, което този друг мисли за теб, не спрямо теб, ами ей тъй за другия кого го е грижа, че не спираме да приказваме за себе си.

Браво.