Има възможност за повлияване на много други, но това не стана. Апокрифните автори си остават любими и най-силно е било тяхното влияние.

Кой конвенционален тип ще ви каже за фантазиите си, може да ви каже истината само. А фантазията трябва на мига да се реализира, това е то животът.

Когато могат да повлияват потребителя, всички нерадикални популярни превръщат своето скучаене в занимание за масова употреба и поразяване.
Не ме интересуват икономически или петролни, обществени и строго лични и емоционални кризи.
Това, че сте в преждевременни кризи (изключвам много младите мъже, те са извинени винаги, не че ги третирам като получовеци, те сами се закопават, не използват сегашното време, своята сегашност, но за повече сексапил бива малко да се обветрят и е/ко-розират и те с опитност, нали, а не с помайване) не ме интересува, не може и да ме изненада, нито да ме разчувства.

Отвсякъде се внушава безпомощност, как няма после младите хора да се депресират. Това все пак е по-добре отколкото да се самоубиват, нали - когато свършат мечтите и ги очаква безоблачно, осигурено щастливо бъдеще, очаква се само да те има и да минеш през този коридор на безметежността, където нищо не се случва. Затова избират тях самите да ги няма, да няма за кого да остане щастието.
Бог е така безпристрастен, и няма да свърши никога.

Всеки ден аз виждам страхотни хора, те не се сещат за Бог, нито приказват за него, но имате усещането че са ангели небесни, колко обикновени и скромни са, безкористни. Те живеят, за да правят удоволствие единствено на себе си, не им е друг целта, и точно затова ги оценяме.

Има хора, които предизвикват нежност. Трудно е да повярваш в реалността им, а те са земни, живи, пълнокръвни. Боиш се да ги докоснеш, стига ти да ги гледаш.
Определен аромат в кожата и човекът завинаги, докрай те преследва, ароматът му не можеш никога вече да забравиш дори на другия край на света да отидеш, той е само един. Нищо и никой не може да се мери с него.

Да, бедата при мен е, че съм преживяла много хубави неща, знам, че много ми личи.