Човекът в бъдещето може би ще е грозен или телепатичен, само дано не е психопатичен. Физиката му може да се измени, обаче психиката с тази телепатия ще е феноменална; много ще са забавни тези новости. (Е, атланти и лемурианци са общували по телепатия, колко ново няма да е значи.) Няма да има блогове... и колко чудесно ще се разбираме, колко безинтересно. Сега е лесно - прибереш се вечер вкъщи и все ще намериш с някого да се скараш, голямо удоволствие е това... а тогава с тази прозрачност и свръхсетивност няма да има интрига и ще сме предсказуеми. Ще мога да виждам какво си мисли другият, какво ми мисли. Мутагенност, най-накрая, малко смяна ще има, това не значи изроденост непременно.

Обонянието на човека може би е мутирало отсега, значи сексуалността е на път да изчезне, защото по-голямата част от секса – това е мирисът всъщност, и участието на обонянието. При индивиди с увредено обоняние, сексуалното поведение се променя, докато съвсем не изчезне. Следващия път като имате хрема и обонятелните и вкусовите ви рецептори не работят нормално, пробвайте как ще върви сексът.

След скарването идва сдобряването, забравих да спомена, тогава сексът много напред излиза.

Следват данни от медицински издания:

Екстракти от “мъжки” миризми (извлечени главно от потта) ускоряват месечния цикъл при жените, като предизвикват 20-процентно ускорение при отделянето на лутеинизиращите хормони – основни фактори за плодовитостта на жената. Благоприятният психологически ефект от миризмата на мъж се обяснява с това, че жената се чувства по-спокойна в близкото присъствие на същество от противоположния пол. Мирисът на мъжка пот е в състояние да облекчава леки депресивни състояния при жените. По експериментален път е доказано, че жените (но не и мъжете!) могат да познаят дали мъжът се страхува или изпитва удоволствие само по миризмите, които се отделят от неговите мишници. (Страхът е най-унизителното и жалко нещо за мъжа)

Мъжете си признават страховете

Колко честни могат да бъдат – по-възрастните и най-малките, каква истинност, писателска направо, да ти казват реалните мотиви за действията си, и за липсата си на достойнство, за страховете си, за целия си оръфан живот, колко е тъжно само, колко истинско, няма яхти, няма и опиати. Дори гангстерството е доскучало. 

Добре, че си ги имам по-старите колеги – направо си казват нещата както са, толкова са честни със себе си, такава реалистичност, никога не ме е смущавала, дори най-детайлната и злободневна. И добре, че са свободни, признаването на страха ги освобождава.