Очите на истината винаги те гледат

Забележка: като във всеки истински блог, публикациите не са само авторски, не ми е личен дневник блогът, нямам лично кой знае какви послания да предам, но пропаганда по интересните за мен теми винаги мога да предложа

…

Виждала съм обаче повече съсипани мъже. От собствената си вина.

Всъщност те не са така устойчиви на стрес, а само са свръхчувствителни, не са спокойни, а скучни. Искат да се чувстват винаги полезни, това, че жената няма нужда от мъжа е съсипващо за тях. Жената винаги за тях е била нещо като трофей и награда, и в това няма нищо обезпокоително. Те се гордеят с жените си, и това е показателно не за жените, а за самите мъже.                                     

Мъжът не представлява нищо без жена.

Случва се хората да чувстват някакви празноти в себе си, и се случва да срещнат нещо или някой, който тутакси да запълни празното. Внезапно е.

Сексът е критично важен за мъжете, a тяхната сенситивност е забележителното в този живот. Мъжът има нужда от любов, но в тази динамика няма време да преживее романтика и възприема секса като любов...      

Сексът е енергия, мотор на нашето съществуване. Само напълно освободените в сексуално отношение са истински щастливи.

Но повечето тайно мразят партньора си и объркват нещата. Не стига само да отсъства ревността, която е страхът да не се изгуби нещо, и е причината да загубиш, което имаш.

Избирате си някакви важни неща и

Това са потенциални проблеми

Избирате да се измъчвате в този живот, няма удоволствие за вас.

Подлудяват ви хора, които са доволни от себе си и винаги са наясно с всичко.

Най-трудно е да приемеш себе си какъвто си, нали. Най-непоносимо е да искаш да си “един от тях”, да не си изолиран по някакъв признак – без пари, без работа, без партньор, без деца, без родители, без бъдеще, без дом, без здраве. Всяко от тези състояния кара жертвата да се чувства отхвърлена от света.

Като 25 годишната мис еманципация влезе тук, направо извиква като от болка – каква гадост – не изглеждаме зле, какво й липсва пък на тази си викат, не й ли стига каквото има.

Представете си, че съм незряща, или имам какъвто и да е друг “дефект” – ще събера 300 гласа за един ден, и всеки ще ме съжали. Хората с увреждания, не са нещастни обаче, не искат внимание. Нещастни са здравите.

Трябва ли да чакаме на някого да му се случи нещо, да умре негов близък, да претърпи загуба, че тогава да му се обадим да го питаме как е – ами зле е, да бяхте се обадили по-рано, или не щяхте да чувате, че познатият ви е добре.

Видях бъдещето, за което пиша понякога, и то беше черно, турбулентно, но така или иначе бъдещето винаги го има.

В текста има само едно отклонение от свързаността по смисъл и който се интересува, би трябвало да си го открие.