В настроение съм и ще поприказвам на по-любопитните.

След като си публикувате текста, той бива прочетен и щом някой види нещо неконвенционално, странно, свежо, шокиращо, или искрено и неподправено, думите ви могат да се озоват в Началото. Не може всеки ден този сайт да дава все едни и същи теми и то на един и същ глас, и всеки автор да прилича на предишния. Начинът на мислене и на изразяване не могат да се повтарят при всички по един формуляр-образец. Моят блог изобщо не е обществено място, ничий блог не е, докато не бъде направен такъв от другите, които го четат и търсят. Нямам договор с blog.bg за колонка от публицистични материали, блогът не е новинарска емисия, а много шарено място от усещанията и преживяванията на всички участници. Уважавам всеки писател, дори и да не го чета. Но най-много харесвам profruit и jones. Profruit е извън всички рамки, а за текст на jones как се чака с дни, седмици…

Аз не искам да карам никого да прави нищо, само аз се потапям във водите от думи и обещания, които се сбъдват понякога с точния им смисъл, понякога с второстепенния. Но тълкуването не е едно, иначе нямаше да пиша; който успее да открие и себе си, или друг в мен – печели.

Вие не можете да почувствате мен, но себе си – винаги ще се чувствате по някакъв начин. Не се напъвайте излишно, дори да имате феноменални способности, да сте супер благопристойни, ако сте кофти човек, така ще си останете и причината не мога и аз да я кажа каква е, просто такава е “маята” на тестото ви. И винаги ще има едни такива никакви, невзрачни, пък ги харесват със или без големи заслуги. Заслугите не са гаранция за нищо.

Повечето пъти не вярвам въобще в написаното, друг път ясно си го представям.. но само един Бог го знае това бъдеще, и не той го създава, но го знае, и то е вече в твоята глава. Тексът ми наистина е като Нострадамови кватрини. Значение винаги ще има, защото винаги нещо се сбъдва.

Блогът ми е модерен, но не защото разказвам за сексуалните преживявания на жените. Мъжете пък ако искат да им се харчи дневникът, хич и да не помислят да ми пишат в стил Сантяго Ронкалиоло, който обаче утре ще изгълтам на един дъх, и то само защото героят му мастурбира с абсолютен кеф в офиса си без капка разкаяние или отчаяние. А който стигне Албер Санчес Пиньол знае какво е в изнемощялото си тяло да чувстваш свръхчовешка сила както аз сега, все едно скачаш от покрива надолу и хващаш за ръце и повличаш със себе си още двама и те се променят и тримата отивате на най-хубавото място накрая на света. Затова Албер е творец.

Животът знам, че трябва да е устремен към бъдещето и само със сезоните да се завръщаш.

Няма сбъдване за старите хора само, кой се сеща за тях, те си знаят, че тяхното бъдеще е топлата земя. Недей да живееш като много възрастен, който няма друго бъдеще.

Доскоро всички за мен бяха равни, но вече не е така, само който мен и аз него така ще го правя. Равни можем да сме пред бога ни, но съм чувала че и него, само ако го пуснеш – тогава ще влезе.

 

 

Излишно е да повтарям , но ще го кажа , че при теб ми е интересно , все научавам нещо ... Това е целта на занятието ми в блог.бг . Хубава Нова година от мен , с много здраве и късмет !