България отново държи първенство по отрицателен естествен прираст и сме на първо място по смъртност за 2008 в ЕС. Малцинствата изобщо не са могли да дръпнат напред нещата демографската картина да не е толкова мрачна - продължаваме да мрем, без да се раждаме. Разводите, колкото и икономически неизгодни да са, също удрят тавана. Нито млади, нито стари се женят, чудна работа, само си “живеели така”... ей така.
Един неоригинален сценарий – дългогодишни връзки, но мъжът така и не взема момата, просто са още заедно от приличие! и заради общите групи и приятели. Момичето е скучно, няма как да вълнува този човек повече, той не иска да я вземе, а как да я остави, как ще си развали имиджа на сериозен човек, но колко може да го подобри, той и не подозира. Първи вариант – тя го напуска най-накрая, за да тръгне после с първия срещнат и той й направи средните за страната 1,3 броя бебета. И най-вече, за да забрави предишния, няма на света по-бързо действащо лекарство и ефикасно, и лечението е най-най-умното, иначе момичето загубва от физиката и психиката си много, (айде и от нервите си, тя психиката женската е неразбиваема) ако преди това не се е случило вече, при разните му умрели връзки нещата са постни за всяка страна, и тя страната трябва да е една впрочем. Самотата не лекува. Вторият вариант – вземат се двамата герои по инерция и така компромиса за сметка на любовта е постигнат. После децата са заместител на партньорско отношение, майката умира като жена. В много бракове жената реално е главата на семейството - не, мъжът не я оставя тя да си го вярва, единствено тя се преструва, че е той. Колко обаче не могат да преживеят жената да ги води; не им трябва на жените умната ви глава, ами само съгласието му, някой да не каже, че е послушание и безхарактерност - не, заедност си е.
Жената е умна, всяко женско същество е умно, погледнете дори кучетата и котките - мъжките, дори да не знаете пола им, веднага ги възприемате като много мили и добри, до наивност; женските могат също да бъдат много добри, но тяхната добрина се задава по друг начин, женското същество излъчва вътрешна сила и непобедимост. Канто, немска овчарка, която видях преди дни, ме трогна ужасно много, само добрина имаше в него, безкрайна, добрината на целия свят беше събрана в очите на Канто и всеки го разбира, всеки може да го погали, той Канто знае за какво е на този свят.
Реалността не е хубава, трябва да я превърнеш в своя собствена и егоистична да стане. Много обичам да ми казват: о, аз съм много добре, живея прекрасно – виж ме само... и то само аз живея, другите са нещастници и нищо не разбират, а пък трябва ли ми на мен и те да разбират? Щяхме да си живеем чудесно, но ако го нямаше всичкия егоизъм и имаше други едни неща, Земята би била прекрасно и сигурно място. Но хората са милиарди, в крещящи дрехи и с очила, подивели са там, където трябва да са мирни и са преспокойни и тихи като преживни животни там, където трябва да крещят. Светът е обратен или поне на мен.
Когато не ви харесва реалността, можете да я пренебрегнете или поне да откажете да се стресирате допълнително заради това, което не можете да промените. Пример ще дам със здравни материали, които всъщност вредят. Те засягат темата за хората без партньор в живота и тези текстове се опитват да докажат колко вреден е самотният живот и чрез внушението и самосъжалението на самотника, той се самоубива, лесно е. Нима те всичките самотници искат да са такива и нарочно правят така, че да не си “подобрят здравето с някого”. На здравето вреди точно това – задето всеки пише и ти казва колко е нездравословно и неизгодно да си сам, сякаш това зависи само от теб. Ами ако не искаш да се правиш на глупав и да си прикриваш достойнствата, само за да си с друг. Много е изгодно всъщност всяко ваше положение, някой ако нещо го боли, няма дълго да търпи. “Не ми трябва някоя жена, колежке, искам си моята... не мога да живея с кеф и май не искам.” Тук вече нищо, ама нищо не може да се направи – мъж да тъгува по жена. За нея споменах как се лекува, но за него нищо не знам. Обикновено с повече самочувствие се наместват нещата и прием на положителни за сегашната ви реалнoст данни; ще доживеете старини като търсите и виждате предимствата си; останалите – те наистина са нещастници поробени от масовата култура. Недостатъците пък са чужд проблем, и само недейте да казвате: И какво като съм аз добре? Какво, какво... другите гледат и се учат, дали ще сполучат, зависи колкото от тях, толкова и от мен. Но реално кой е добре и кой зле се усеща в тъмното. Угасете му светлината и си представете какво можете да чуете, когато нищо не се вижда. Представете си, ако за ден или нощ сте на мястото на някой друг човек, кого ще си изберете.
Реалността се струва паралелна на моето дете, докато гледа блестящия сняг, цитирам го точно. Какво е паралелен свят питам – нещо различно от обичайното било, и казвам че, това е необичайното да върви заедно с обичайното, това е паралел – две различни едно до друго неща, дори несъвместими, ала равни.
Трябва да си цар, не само рицар. Кого си избирам ли, бих си избрала рицаря, но какво да направя, царкиня съм и аз. Рицарят е приказен, но нереален за всички светове.
Психолозите да не се смеят, другите, ако ги мързи да ги мислят вече нещата, ще ги извиня, няма нищо за разбиране. Не е на баба ви хвърчилото това, нито на дядо ви, но реалността им е била гениална. А бъдещето на бабини ти си ти сега.

За сетен път се убеждавам , че е мнооого трудна работа да си мъж...

ще напиша на всички заинтересовани много скоро. без да се задълбочаваш ще усетиш, че аз искам да кажа нещо на другите, не да им помагам, а да им обърна внимание, на нещо да им обърна внимание, намирам време и желание да го направя, чудно нали. Не го искам за себе си; и имам други герои в приказките ми, взети направо от действителността.