Земята била обгърната от сезона на вечната пролет. Всичко цъфтяло и давало изобилен плод. Земята била красива, уханна и хората живеели сред изобилие. От дърветата капели златни дарове – дюли, жълъди, смокини, нарове, ябълки, нарове, портокали. Течали реки от мед, мляко и нектари. Ветровете били топли, приятни и благодатни. Нямало нужда от труд, усилия и мъки за добиване на прехраната. Било само удоволствието от живеенето. Хората били добри и доволни, хармонични и спокойни (защо сега не са като имат повече нужда от това). Те съществували в пълно равновесие с природата и помежду си. Нямало интриги, мошеничества, лъжа, лицемерие. (нямали са нужда от тях или сега просто са поумнели) Човешките души били изпълнени със светлина и любов (и сега има такива някъде, но не и тук). Нямало граници и спорни територии, защото липсвали престъпления, насилие и злини. Властвал законът на хармонията. Хората умирали спокойно в дълбока старост и напускали живота като в сън, който ги отнасял безболезнено, и ги приютявали небесните пространства, където се превръщали в божества. В този безметежен свят човешкият живот се откроявал като феномен, който преминавал в пълно блаженство. Безделието и наслаждението от живота били най-големите ценности, хармонично съществуващи с божествената майка природа.
Но един мармот в планината решил да прави шоколад.
Зевс завидял на хората, че ще го заплашат и накрая каква ще е ролята на боговете. Кронос поглъщал децата си, за да избегне предсказанието и някой да не му отнеме властта. Земята, или великата майка на боговете, дала на Времето да погълне камък наместо Зевс, спасила последния си син и после синът победил властния си баща като му отнел възможността да прави други деца на жена си и сестра си – Земята наричана още Рея.
Зевс заменил райската пролет с четири сезона и ограничил хилядолетния живот на хората до един век, така те тъкмо стигали зрелостта си и дните им свършвали (но и защо да се мъчат цяло хилядолетие в студ и при настъпилите несгоди). Хората вече трябвало сами да си правят всичко и да обработват земята...
Така става, когато има предсказания, които препрограмират реда, гадателите трябва да ги няма, колкото и да ти е интригуващо и любопитно бъдещето, само вярвай в хубавия му край, бъдещето свършва все някога, само не разпитвай за него. Така предизвикваш нещата, и разгневяваш съдбата.
Развитието, тръгнало от хармонично единение с природата и божествените сили, ставало все по-регресивно, след всяка промяна на вековете и поколенията. Властвала само грубата действителност. Заради предизвикателството, заради скучния им рай, хората избрали да допуснат и зло да има, те искали да воюват срещу него, да го побеждават отново и отново, и да бъдат герои – добри и лоши - всеки си избира към кои да застане. Как хората стават по-силни и божествени, в райско блаженство ли - те не могат да имат задълго рай, защото нищо не се сменя и не се случва там.
Причината да съм към лошите – знам, че винаги ще има кой да воюва срещу мен, нека ме победят. Живея с наслаждение не специално заради нещо, също не и въпреки нещо, например въпреки ненормалния свят. А заради обикновени неща се радвам – за това, че съм слушала някаква музика, отишла съм на пазар, изяла съм нещо, взела съм си нови билки, подарила съм нещо, изобщо свършила съм някаква работа. И това не са успехи, аз нямам успехи, просто живея; и мога всеки ден да си избирам да ходя в рая, във всеки момент, когато ми се прище и нищо не може да ме спре.
Добрите момичета отиват в рая, а лошите - където си изберат.