Накратко ще обрисувам баба ми Стойна Кафеджиева, майката на баща ми. На картинката ми тук много напомням точно на нея. Тя не е най-страхотната личност, която съм познавала, но съм я обичала и ще бъде пример за мен. Тя не беше изобщо фина и добра, но се грижеше за нещата край себе си. Родила осем деца, от които оцеляват петима синове и една дъщеря. Целият й живот минава в работа. В работа и забавление. Съседките и съселянките й не могат да се похвалят с такива неща, баба се забавляваше. Тя не се тормозеше да премисля нещата, да се обвинява за нещо, не беше чувствителен човек, но за всички човешки неща беше изненадващо тактична, не обвиняваше хората за работи, за които те самите не са виновни. Не я обичаха много, одумваха я, чудиха й се, тя изобщо не се стараеше да е перфектна, а само да й е кеф. Не й пукаше ни най-малко какво ще кажат другите за нея, това много ми харесваше, изобщо не се оглеждаше как живеят другите, тя си имаше свои оригинални цели. Много несправедливи думи съм чула да изрича, но тя отказваше да се измъчва. Затова доживя дълги години, без да ползва заместители да й подслаждат живота. Той си беше сладък. Спомням си колко се радваше, когато се омъжих, за нея това си оставаше свръх постижението за една жена, дори като си родих детето чак толкова много не се умили; а пък когато бях заминала да уча, доста се окахъри, за нея това не струваше нищо, дори да станех и световна знаменитост, това нямаше никаква стойност.
А с дядо ми бяха страхотно забавен екип, той беше интелигентният и много иронично-хумористично настроен човек, от когото всичките им деца наследяват тази нагласа.
Другата ми баба почти не помня – тя почина рано, именно защото много се е тревожила.
Аз съм бъдещето на тази Стойна Кафеджиева, не съм на другата си баба, защото само тя ме е виждала, но после я нямаше в моя живот и не съм взела нищо от нейния характер и опит.
Майка ми, ако може да види сега този текст, много ще й домъчнее, че пиша за свекърва й – големият й “дразнител” и не съм избрала другата ми баба, за която тя толкова ми е разказвала. Щях да съм и нейното бъдеще, ако беше живяла повече за себе си.
Дали баба Стойна не е наистина най-страхотната личност, която съм виждала. Човешка, а не приказно-баснословно мила, добродушна и състрадателна. Баба имаше безброй недостатъци, но беше естествен човек, това й беше най-голямото достойнство