Имах само точки в плана, нямах вече душа, чувствах се като гадна машина.
Той беше фантастичен, и не само заради естествената му брутална, хладна царственост, той бе обработен до пълното съвършенство от мен самата с нечовешка нежност, затова е несменяем. Даже и сега ако си махне дрехите, белезите по тялото му изглеждат убийствено секси, не съм ги и виждала всичките - каква ластичка носи само на едната си чупена ръка с ужасно красивия извит белег, на другата носи гривни. Краката му са първото, с което ме "хвана" на младини, приказни такива – обут в бели чорапки приличаше на младо жребче, прекрасно издължено, с аристократизъм дори в позата. Всяка част на тялото му ми е давала влудяваща сладост и копнеж. Едва забележимата тънка линия от разрез през целия торс направо ми спира света. Никоя, никаква жена не може дори да мечтае за такъв. На никого не пожелавам да се чупи, но това, което ще ме прегръща, може да го има само победителка.