Няма по-голяма заслепеност и манипулиране от идеята за кармата. Как нещо щяло да ти се случи, защото си сгрешил в сегашен или предишен живот. Кой го е видял този предишен живот. И къде е казано, че трябва да живеете безгрешно, кой го иска това, великият разум ли? Хората е трябвало да вярват в нещо, да намират основание на всичко, на необяснимото. Теорията за справедливия свят просто не работи. Това че виждате някаква несправедливост, не значи че трябва нагласено, изкривено да си я рационализирате, за да си я обяснявате и приемате. А хората искат да бъдат спокойни, да имат увереност, стабилност на света си. 
Законът трябва да е безпристрастен, а тази карма как толкова необективно и нечестно действа. Тя те учи ли на нещо – на цинизъм може би, безсилен си отново...
“Когато не живеем истинския живот, ние ще живеем единствено с причини. Умът ще е по един начин, тялото по друг. И когато не живеем истински, ние създаваме ново поле на енергия около нас, наречено тяло на болката.”
 Вселената е безпристрастна, не й прави разлика, че хората съществуват. Но хората за сметка на това също не се интересуват, че вселената съществува. Понякога само се преструват. Ако им пукаше, нямаше сега блогове да пишем. Но все пак вселената не е забранителна

Забранявате ли на другите нещо, след като знаете, че може би те ще се стремят към него най-силно, манипулирате ли чрез преоформяне.
 Или да слагате условия, да казвате – ако направиш това, то само тогава ще имаш и онова. Самопрограмиране на бъдещето - това предстоящо време, което отдавна го има, както съм казвала. Не е ясно обаче дали ние ще сме в него.Така казва кармата – приеми сега да живееш в нищета, да бъдеш унижаван, а после ще си оправим сметките и ще си получиш щастието. Можеш да го получиш и без да се съгласяваш да те боли, но ние не вярваме, ние си позволяваме болка. 
Без нея животът е трудно поносим. Непоносимо лек.

"Без болка човек забравя бога" 
"Болката ми възвърна живота"

Тайни ли - за стремеж към позитивност и самопожелаване на щастие? Да не би да вярвате, че на хората, които вече са погребали децата, някога им е минавала през ум подобна “абсурдност” – никога не са го смисляли такъв вариант. Да не би да мислите, че терминално болните или оскатаните някога са си представяли, че ще е възможно това да се случи на тях?! Тези, които умират в катастрофи, ако биха допуснали вариант за евентуалното си последно пътуване, може би щяха да живеят повече, но те са самонадеяни и вечно уверени всичките, че утре винаги ще има. Те именно са вярвали силно в добрия без/край
Хубавото време свършва, остава размяната.

 Хората не знаят това – богът ни е нов всеки ден. Утре може би ще бъде ред на съседа ви да е бог, и никой няма да го узнае. Или на жена ви – да, бог няма пол. Дори да казват, че бог е мъж, че бог е жена, той е просто в двата пола.Той няма възраст, защото за него няма време. А някой ден и вашият ред може да дойде да сте бог и от вашите прищевки да зависи нещо. Само че от никой бог нищо не зависи, все още. Кой ви е казал, че бог не се променя и не влиза всеки ден в някой от нас, във всеки от нас и не живее маскиран като обикновен човек. Но не персонифицирайте бог, не му слагайте маски и грим, рокли или имена. Бог няма ли душа. 
 Вие имате. Душата има пол, има време, има всичко. Бог какво си има. Вечност ли – а колко самотен ще е, когато няма да я има и тази планета; какво да прави този бог, къде да влезе; къде да иде в тази неуютна вселена. Ако имах вечност, щях да бъда отчаяна; от нея няма измъкване – ни-ко-га не свършва. А аз ще имам край, и това е моя привилегия. А Бог няма право да свършва. Какви господари сме само на този бог.
Той предлага услуги постоянно, и румсървиз даже. Full support, service and solution. Знаете какво е solution – двузначна дума в английския език – 1.разрешение (на въпрос или тайна) 2. разтвор или разтваряне. Ей това е Бог – една цялост, разтваряне, разпадане до там, където ще може да се съединиш, без граници. И едно абсолютно разрешение с всякакви права.

Всичко се определя от съзнанието ви за справедливост и честност. Нищо на никого не се връща, нито непоисканото добро, или пък исканото зло. Само ви дават все. Усещането за неправилност проваля нещата, да не смееш да си себе си какъвто си, а какъвто те карат да станеш, и негативното ни самопрограмиране, самозатварянето ни е грешно. Противенето на естественото ти желание. Дори да имаш желание да убиеш някого – направи го. Това, че той умира си е негова вина, така му било писано, дали ти ще го убиеш или земята сама ще го погълне – на Вселената изобщо не й пука. Знаеш, че получаваш това, което заслужаваш, дори да ти се струва нечестно.
 На хората е внушен страх от собствените им богове. Вместо да се обичат с бог и да са постоянно свързани с него, а не само на религиозните си празници, те са наплашени. Чувстват, че трябва да имат обвинител и съдник, контрольор.
Бог е ужасна свобода, но това е най-трудното нещо - да овладееш собствената си свобода, Бог няма специални права, никой няма.
 Кой има нужда от контрол. Някой, който иска да управлява и да му е лично изгодно.  От управление или от власт имат нужда хората, те не могат ли да живеят свободно и неповлияно. Послушните не ги обичат, те просто нямат такива възможности като непослушните и смелите. Страхливите не обичам аз, всичко прощавам, но страха не мога.
 
Единственото ни избавление е да превръщаме неизбежното в своя свободна воля.
!

*Има хипотези, които предполагат, че самата вселена е започнала като фино енергийно поле и постепенно е ставала плътна и материална чрез възпроизвеждане и предаване на измененията и данните в хода на историческто време. Може би Бог е създал вселената като свой модел или идея. Този божествен модел функционира като шаблон, като влияе и оформя все по-малко фините равнища на космическто енергийно поле "всецяло чрез серия от холограми". Всеки от нас представлява една вселена в миниатюра. Чудесата се случват по този начин - нашите мисли могат да формират образи не само в нашите енергийни полета, но и във фините енергийни равнища на самата реалност. Това донякъде може да обясни синхроничността - как процеси и образи от съкровените дълбини на душата приемат форма във външната реалност.

*Мозъкът ни е програмиран за вярване в Бог и в свръхестественото. Ние сме програмирани да мислим за душата като за нещо отделно от тялото и това разграничаване ни позволява да вярваме в свръхестественото, и да търсим помощта на божества. Бог дали не иска да му помогнеш. Религията се разпространява като се втълпява. Вярата и подчинението са били важни за оцеляването. 

Убедена съм, че на земята се случват най-хубавите неща, всички чудни неща, но никой не го е грижа.

индианско