Слабо се интересувам от световното бъдеще. Понякога мисля за своето собствено, а сега ще поговоря и за нашето. Не винаги бъдещето идва само.
Много често казват, че младите хора са грешни и лоши и невъзпитани или безотговорни. Това е невярно.
Постъпките на предните поколения бият всички рекорди по безумност, алчност и безчестие. Никой млад човек в днешно и в предишно време не може и да сънува такъв цирк и лъжа. Моята надежда за бъдещето не умира, дори и младите хора да остареят, днес те са мили и нежни, понякога по-интровертни, и не му казвайте егоцентрираност на това. Младият човек се е нагледал на предателства – той няма как да приеме това за нормално, точно това го дразни и му пречи и иска да е на всяка цена различен. Той ще се стреми с все сили да живее честно. Дори и в бъдещето си като стар човек, той няма да бъде предател.

Преписвам със съкращения един разказ на възрастна жена, която си търси мъж за съжителство. Острият й тон не й помага много, но на жената явно й е омръзнало от играчи:

Всички, които четем приложението “Да те намеря”, страдаме от една и съща болест – самотата. На нашите години би трябвало човек да е щастлив, да се радва на деца и внуци, но за съжаление не на всеки Господ е отредил такава съдба.
Искам да се обърна към всички, които пишат обяви. Мили приятели, често четем някои писма и се чудим наистина ли са го писали господа на нашите години? Какво значи - търся здрава, работлива, добра домакиня. Господа, вие приятелка, другарка ли търсите или домашна прислужница? Това не е пазар на роби. Времената сега са други, ние жените, си имаме пенсии и не сме толкова зависими от мъжете. Колкото до външността на жените, вие знаете ли, че с годините напълняваме и завинаги се прощаваме с външния си вид.
Вие нима сте манекени, та търсите манекенка? Не виждате ли, че годините оставят върху нас непоправими следи. Всички остаряваме и погрозняваме.
Имам чувството, че някои господа не търсят приятелство, а спасение. Станали на 60-65 години, а като се обърнат назад, нищо не са успели да постигнат – ни къща, ни кола, ни пари, и тогава тръгват да търсят пристан, за да се спасят.
Какво да кажа за тези, които тръгват с лъжи. Позорно е за възрастта ни. Един скрил годините си, друг твърди, че не пуши, а мирише на тютюн, трети бил трезвеник, а по разговора разбираш, че е на 3-4 ракии.
Веднъж съм правила опит да се срещна с подходящия човек. Телефонът ми прегря, обадиха се 176 мъже от цялата страна. Срещнах се с 5-6 от тях. Пълно разочарование - лъжи, лъжи и само лъжи, ужас!
Осмелявам се втори път да пиша, защото вярвам, че все пак има свестни мъже, които търсят приятелство със свяста и честна жена.

По-нататък читателката дава сведения за себе си, какво обича и какво търси в човека до себе си.
Друга читателка пише:
Разговорите с тези мъже не ти доставят радост, а тъга. Други те обнадеждават, говорят колко им е нужен близък човек. И накрая, като ги потърсиш ти казват: “Повече не ме търси, ако дойдеш при мен, трябва да те храня при този скъп живот. Колко ти е пенсията?”
А на първа страница в това приложение за търсене и намиране, един човек е написал: Липсва ми топлината и близостта на любим човек и онези обикновени чувства, без които никой от нас не може...
 
Чела съм изповеди и на много мъже, които се оплакват от лъжкини, използвачки и готованки. Има такива жени. Както казва друг един читател: няма големи мошеници, има големи наивници да не могат да различат кой е неискрен и търси забавление за сметка на друг. Ничии чувствата и надежди не са увеселителен парк и от любопитство да запълваш времето си с тях. И после да не бъдем мнителни, да сме откровени, как, като хората са наплашени и препатили.
На свестните никой не дава шанс, никой не вярва в тях, точно заради най-различни случки с мошеници.
Но ако вие сте свестни, и се харесвате, да знаете, че щом вас ви има, значи има и друг такъв като вас. Само не чакайте времето да остави грозни следи по вас.

А защо свестните момичета не срещат свестните мъже? Защото любовта не може да бъде нагласена, защото колкото и идеално да пасват всички части на пъзела, той може да си остане мъртъв предмет.
Една хубава приказка: един мъж все се молел да се ожени за жена, с която  да се разбира.  И наистина се оженил за жена, с която се разбирал прекрасно. Събудил се обаче една сутрин и си рекъл - та аз се ожених за едно разбирателство, не чувствам никаква топлина и нищо не ми е мило от тази жена.
Е, не пречи и да се разбирате с човека, с когото се обичате. Просто за мен това не е задължително, пък и не съм много сговорчив човек 

Приятелите ви не са най-добрите хора на света, но си ги обичате и милеете за тях, и ги приемате, нали – е, защо не правите така и с партньора си, кажете, за какво е борбата – за доминиране, за какво, за що – какво искаме да поглъщаме, какво искаме да удовлетворим, а все не можем. Предполагам своето его. За друго сега не мога да предположа, може да е всичко, те хората са всеядни.

Дори да умре мъжът ми аз ще го предам, ако го заменя с друг. Изборът е веднъж и завинаги. Да имам нов мъж – ами то е почти същото като да си взема такъв още докато първият е жив, каква е разликата, смъртта не е никакъв раздел. Най-слабият опит да бъдат разделени двама човека. Ума ми и Бог не може да го манипулира. Много овдовели хора остават самотни до края на дните си, не защото вече не са млади и хубави, напротив, много са хубави и животът им, само защото са без партньор, не спира изобщо. Спира, когато спреш да обичаш. Знаете ли какво е самота, не знаете. Тя не убива. Нашите желания ни убиват. Предбрачен договор? Това вече допуска разделяне преди събирането. Какъв живот общ да последва при поставени условия. Това, че всичко се случвало ли и че трябвало да бъде цивилизовано и уредено; какво се случва, защо се случва, като те напусне член на семейството, парите колко ще те компенсират, толкова ли сме продажни и така ли можем да бъдем уговаряни, заблуждавани? Бракът е договор вместо вечен съюз. Морални щети има, знам, много трудни неща има и те струват пари... За какво са ми пари, след като човекът ми е заминал вече? Не съм елиминативна, аз си приемам мъжа какъвто е, дори и да не ми харесват някои неща, продължавам да си го идеализирам, и едно не мога да си обясня – как той е влязъл в сърцето ми - дали защото не се е стремял към това, нито аз, защото винаги сме били естествени и свободни и непринуждавани от обстоятелства или нужда.
Сега разбирам практиката при смърт на съпруга, жената да бъде погребвана заедно с него, преди ми се струваше чисто варварство това. Не знам какво става с мъжа, ако жена му умре по-напред,  но не знам да са заравяли с мъртвата и него. 
Спокойствието ми е безкрайно, защото съм избрана заради самата мен - казва ми, че ако ме няма мен, няма да му трябва друга жена. Той не се е оженил, просто за да има жена, а за да има точно мен. Та и аз така с него - моят драматичен извършител.

Веднъж един човек ме видя гола (изглеждам обикновено) и възкликна как е възможно млад мъж да си тръгне въобще някога от мен. Възможно е, когато този млад човек се опропасти, не ще и мен да влачи в пропастта, защото не аз съм го бутнала натам. Колкото и да се исках да го измъквам оттам, накрая реши да бъде независим човекът.
Но този, който ми се чудеше, говорителят, си каза своето – ако спреш да бъдеш красива, всеки млад мъж има причина да спре да те обича. ! Ако спра да имам външността, давам ли вече причина и повод някой да си отиде от мен? Ако спра да бъда красива, има ли той причина да замине?
Този човек говорителят, неведнъж описван и цитиран в този блог, такъв идеализатор, най-големият му идеал, който не зависи много от жената, а от милостта божия – красотата на жената.  Ах, онзи колега - stone, ще излезе прав и той. Мъжът обича с очите си. Трябва дори да вижда с тях, че жената го обича.
Такива са приказките на идеализаторите - били сме много повече от една страст, а иначе се отнасят с жената все едно тя е само едно тяло. А то е най-малкото от нея; първо завладей всичко друго, а последното е то. 
Епическият ми говорител не мога никога да го идеализирам, а съм била страшно нечестна с него, докато той беше честен винаги. 
Ами вътрешността ни – защо си оправяме вътрешността, едва когато завинаги изгубим външността. Защо жените докато са на 25-30 вярват, че заради външността и младостта им всичко им е позволено. И като станат на 65 почват да пишат писма за запознанства и да негодуват какви били мъжете - ами кой ги направи такива, мили дами - вие на младини с преструвките си; късно е на 65 да си оправяме отношенията. Нагледали са се господата на "свястност" и пресметливост, това ги огорчава, те мъжете не могат да сметнат колко чифта детски обувки ще струва любовта. И те вече не вярват в историите на жените, и те са били лъгани. Заради една лъжа някога на някоя самонадеяна мома, свестният дядо няма вече да вярва и да пише на теб, мила свястна бабо, принципната му реакция изградена през десетилетията спрямо дамите не може да се смени, само защото ти си свястна. Да беше показвала например колко са мили жените, всички жени, а не само себе си да изтъкваш. Какво са научили мъжете от теб, от всички свестни като теб? 
Външността не може да компенсира празнотите и лекомислието. И после защо мъжете били такива или онакива – ами освен красива не можеш да си позволиш нищо, не ти е дал Бог друго, чадо. Така, че само с едни хубави коси/очи и каквито там прелести имаш, с тях се оправяй.
Дай на другия увереност, че каквото и да се случи, ти го ПРИЕМАШ. 

Кое ме развали мен - един случаен поглед в бъдещето ми даде грешната самоувереност. Не искайте да знаете своето бъдеще, дори да е сияйно и прекрасно, това е опасно, почвате да се самозабравяте и половината ви неща могат да се разсипят по пътя към това бъдеще. Пък може и по-хубави да станете, знам ли аз.  

За говорителя - вземи си дай името на жена си, защото като пострада доброто име и честта на една жена, иди разправяй колко много си “женен” и как се обичате. Веднъж обвинил която и да е жена за каквото и да е, ти ще го направиш с всяка друга, все тя ще е виновна. Човек, който не дава името си на жена си... Жена, (изключвам актриси, лекари, адвокати) която не взема името на мъжа си, колкото и красиво да е моминското й - отпиши я, тя май наистина подсъзнателно по някои положения иска да остава мома, а пък и да има мъж.
За останалите: Няма жена, която с години да отказва на някой мъж брак, а същевременно да бъде с него. Просто това й е защитата от евентуален провал: че уж тя не иска брак. Няма такива работи. Има страх, а не само умните се страхуват.
Ум и сърце стават едно, кога, кога говорят на един и същ език едни и същи думи.


 

Браво!

... have done fourteen hours of work ... let me take a quick break ... with a peep into my coffeen ... i wish i could do another fourteen hours instead of having to go home ... no-one will miss me ... nobody tracks ... i have made myself untrackable ... have been doing nothing but work for several weeks now ... and when i work, i get lost and forget everything else ... your blog has been a bit inactive ... i see that when you get too philosophical or touch on the celestial, you lose your audience and interaction dips ... things get livelier when you bring up men-women relationships or sex ... what i do not understand is why the lull now ... where are the people ... one blogger praised you ... and then silence ... what do i think of your piece ... ... epos i drami ... read your write up once some days ago in the middle of work ... it lacks unity ... there is substance but at some point you wander off tangent ... some stuff there should be stripped off ... no need to inject it ... have been around ... have known blog.bg for about a year and am bored ... interest is diminished ... more effort is required to concentrate and follow the logic of the posts ... actually i stumbled upon three sites almost simultaneously ... blog.bg, dnes.bg, aha.bg ... aha.bg turned out to be the least interesting ... dumped it quickly ... it was last visited by me about may 2008 ... dnes.bg i since recognized as having little value but somehow i still visit it knowing it is a pure waste of time ... it's full of whiners crying wolf and people looking for trouble - distraction for the idle ... blog.bg turned out to be the richest - but still a dangerous waste of time ... found some interesting stuff but at a point you know you've had enough ... at least blog.bg changed my perception of bulgarian language ... i used to think english was elegant, russian - sweet, and bulgarian - plain and ordinary ... thanks to blog.bg i have come to appreciate some of the depth of the bulgarian language ... it's yours - so you take it for granted and are blinded to its riches ... some cool writing - some people here are impressive - but somewhere you have to draw the line ... better live your life rather than suspend it for next read or write operation ... you've written a lot ... it's amazing how you find what to write about ... topics of interest ... am not keen on that ... i would rather focus on what i am doing ... and even if i had to write, it would be just about my own experience ... no inventions ... raw and undiluted truth about me and people in my life ... like the woman who has been trying to see me for the past two-three weeks without success simply because i work all the time ... i having nothing against her ... i should look forward to seeing her ... the last time i was free with her we played naked ... we did not have sex ... yet our game was so close and vigorous that at the end of it all, we were both sweating profusely and the bedsheet was thoroughly drenched in sweat ... water was pouring off my body and to my surprise she was in the same predicament ... she wanted to be penetrated but i felt that was not desirable and she acquiesced with my decision to keep sex out of it ... still it was as if a bucket of water was spilled on the bed ... all sweat ... and i thought to myself - so all those writers who write about hot and steamy love are probably using the wrong word or stretching things a bit ... the right word to properly describe that reality is 'sweaty' ... this woman ... this was the woman i turned down on may 1 when i needed to sleep after eighteen hours of uninterrupted work ... when i said no, she modified her offer ... she said ... let's just sleep together - no touching ... all i want is to be next to you - to spend the night with you - she added ... but i still said no because my mind was full of work and all i wanted was a break ... her company was not going to be a break ... to sleep in peace next to this woman is impossible ... or to put it differently - to spend the night with her and not touch her is not only foolish but criminal ... god forbid that i commit such a crime ... saying no was being real and practical ... i always say the truth and i hope that she believes ... and can wait for that crack in my work commitments that will free up the time for our next meeting ... if she complains, she is a goner ... hope you enjoyed the epos and the drama i have just shared with you ... it's time for me to leave my office now ... there's a lot undone ... i wish i could hang on a little longer but tomorrow is another day ... regards ...

за повечето от нещата си прав. за други - не знам. ще ти кажа само да си живееш живота. понякога обърквам читателите, но не мога иначе. за отношенията мъже-жени не ми се пише изобщо, правя го заради другите, защото те следват правила, които са им били казани от някой друг и се самоубиват. Искам да усетят себе си най-вече. Интересите ми са много различни от основната линия на моя блог, най-вече литературни, скоро ще ви препиша и една друга статия за космическите частици. Това, което читателят намира тук, съм длъжна да го напиша. Но мога да го променя. Не съм видяла друг блог така да третира темата за секса - всичко или е много самохвално (но нека, нека да се порадват хората, вълнуват се, хубаво) или са отчаяни... не знам как хората си ги представят тези неща.. те наистина само си ги представят. вместо да ги изживяват нацяло. понякога и моите преживявания са прекалени, пак заради другите - описвам един от героите, те всички са в дълбока нелегалност за момента - лично с него много прекалих, но исках да му покажа, че има работи, които зависят само от нас самите и че не можеш ей така да бъркаш под дрехите на някого, колкото и силно да ти се иска. Показах му безсмислието на това хората да си забраняват удоволствията. Или пък да изоставят своята отдаденост е грешно. А моето удоволствие е само едно нещо - свързаност, цялост; и аз станах цял човек неусетно, докато бях заедно.
Веднъж само бях грешна - и не можах да му го кажа, но той го разбра, не можеше епическият герой да замени моя, драматически в нито едно нещо.

... it does not matter whether i am right ... concentrate on what you are doing ... when she calls and i am busy, i automatically and thoughtlessly ignore her calls … not out of malice or intent to hurt … just a reflex in sync with my priorities … i act senselessly but deliberately ... worked the entire week-end ... saturday passed without my seeing her ... 9am to 9 pm ... 12 hours of work ... sunday almost the same ... 5.30am to 4.00pm ... 10 hours plus ... work without any disturbance … i do not like disruption ... i do not need constant attention and phone calls and all the rest … she called several times and it was as if i was looking for excuses to avoid her ... consciously i was measuring the time i would waste by meeting her versus the amount of work i would get done in that same time by not going out to see her ... economists call this opportunity cost ... the opportunity cost of a date was too high ... it was with such a mind-set that i eventually succumbed on sunday evening ... maybe the call came at the right moment ... maybe she found that crack and we met ... she had missed me she said ... we had not seen each for three or four weeks ... i told her a week was like a day to me ... that i had not missed her ... and it was true ... i also did not expect her to miss me i added ... why suffer unnecessarily ... she replied that i was making her angry ... how would i feel if she had told me the same ... my answer was ... i am not in your head ... what you think is your freedom ... it is not for me to control … whether you say you missed me or you say you did not miss me is not important to me ... it does not matter to me ... it's not something i will bother myself about ... i have no tool to measure it ... i can only tell you the truth, my own truth ... and it should not hurt ... all i expect from you is truth – sweet or bitter … so watch yourself ... we did not play naked this time ... i did not care to play ... she called my work senseless ... i absorb such a view easily because i watch myself ... and ask myself such questions too ... i know she is right … i also know she does not know how spot-on she is … there is no reason for such labour ... first and foremost i am extremely simple … i do not indulge myself … living hard is in-born … although my expenses amount to about five percent of my official income, i save not ninety-five but one hundred percent and this one hundred percent is instantly invested … thus over time the interest from my accumulated investments have come to completely offset my living expenses … and my lavish salary remains untouched and available for further investment/capital accumulation … so why work so hard ... don’t ask me … i think and laugh at myself but cannot stop the habit ... although she did not know my true state, her question made sense in one of the dark alleys of my mind ... but you see while i give myself some more time to find that answer to her question, being with her seemed even more senseless than the senselessness of my work ethic ... i was there and also not there ... like a third party watching myself and watching her ... there was a mental divergence between us ... not the connection you've hyped and which i wonder to what extent you believe in ... i felt vindicated for not penetrating her the last time we met ... i had doubts about her … she was hot on me but i needed to watch her without turning her into a victim … another trial-and-error .. another use-and-dump girl ... i am not emotionally needy … am not dying for sex … i believe people need to be treated with care and compassion always ... i could give her a chance to balance my life as a light-headed counter-weight to my extreme focus ... what a game, what calculation ... was it wrong … my mind was clear to exercise restraint but my heart was in physical pain ... not the pain of any emotion but the pain of the pressure and drive i put into my job … so i asked her to find my heart and touch it and give it some relief ... her hands probed and wandered through my chest without hitting the mark ... could it be that she did not know where to find the heart … if she were blind, my heart-beat would be her compass ... so i gave her a hint to feel for that beat but she still failed and by failing to find my heart, she made me feel heartless ... tell me what to do to her … regards ...

might be hot. might instantly find your heart, and touch you deeper and deeper. I switch to bulgarian now - I think it in bulgarian and it goes like this:
Трябва да обичаш тази жена. Всякакви грешки могат да бъдат забравени, игнорирани, незабелязани, когато обичаш някого. Понякога е глупаво да извиняваш любимия си човек, когато той постоянно прави грешки и смешни неща, но това е любовта - тя не забранява.

if you can't make love to her you better not touch her at all. She might insist on having everythng with you but she will not really like it if your hearts do not take part in every thing happening to you two. It will mean nothing to both of you if you have only minds and bodies acting. And you have to give meaning to this. But if you want to have fun - go ahead and take her - this has meaning of its own - to touch and feel. Physical experience might be terrific. But if you need emotional one, if you want to be moved you can .. you can actually always have it - it is free, unlimited. it is inside and outside.
"Всичко което не е забранено, е задължително."