"игнорирането на женската цялост ще доведе до тайното й усъвършенстване"

А пък аз обичам мъжът ми да казва: 
Свали си дрехите
Все едно има пълни права над мен 
Да каже до вратата:
Тръгвам
Никакво оправяне пред огледалото, каквото било-било. И изведнъж и на мен ми се прищява да тръгна навън веднага. Не излизаме да се показваме

И нали всичко правя заради себе си, а не заради мъжЪт например, днес си взех разкошен смарагдово зелен лак за нокти, понеже знам колко мъжете не харесват такива цветове, не можах да устоя на този магнетичен царствен блясък

Любовта, за която най-често говорим, е нищо друго освен психологическо робство. Поробваме някого в името на любовта и той/тя се чувства задължен да се държи по определен начин.

Ако не се карате с мъжа/жена си, може би не ви пука чак толкова много и пропускате всичко да минава свободно, без да се трогвате. 
 И ако не ви вървят нещата, може би единият или другият просто няма какво да предложи в отношенията ви, и въпросът не е до предлагане и получаване, а до екипната игра и съединението. Винаги единият се чувства недостатъчен, непълноценен или пък все едно ви е излишен елемент от живота.  Пробвай да изневериш на другия - изобщо няма да се впечатли и няма да те напусне, и няма да му се изгуби самочувствието, ако си знае, че си го харесваш най-много, може дори да си вземе бележка от поведението си, че те е докарал дотам, та да му изневериш. 

Освобождавам всеки, нямам очаквания, и не знам какви са били въпросите за тези отговори.

В стаята си имах един голям лист и който се появеше, вписваше под заглавието свобода на словото каквото му душа иска.

p.s. ето, показвам се, да не рече някой, че се крия, не е чак толкова грозно.
                                                                                                                                                                   
 


 

Приличаш на красив фойерверк!
Усмивка. ЛъЧиста.

щом си започнала да обичаш себе си, много скоро ще се намери и някой ,който да обича теб.

тези дето ме обичат станаха прекалено много, и аз никога не съм спирала да се обичам. всъщност изобщо не ми трябва да обичат мен, а себе си отново. къде съм казвала, че трябва да се намери още някой, който да ме обича, по-скоро съм се оплаквала от намерените и техните глупости, с които искат по-сигурно да се провалят :)

да живее освобождението и дано имаме куража да го живеем щастливо и съзнателно.
дано дано дано

как го мразя тоз зеления лак

аз съм далтонист така че за мене е важна формата

дори никак :))))

Направо си си върха, бъди щастлива! И после разкажи и поучи нещастните, хахахах!