Част от разказ на чилийската авторка Мария Луиса Бомбал, където е описана 18 годишна жена, която всички са обявили за глупава и умствено повредена. За нея обявите са без значение, както и това, че блести само в танците и никой не иска ръката й, макар да е много красива.
Тя може да прекарва часове наред свободна от всякаква мисъл, упоена от благополучие.

Мислите за повечето хора са супер ценни. А за мен са усещанията.  Хората са преизпълнени с мисли, втълпено им е , че благонадеждните трябва всяка секунда нещо да мислят. Не могат да си позволят малко свобода, защото там ще открият нещо страшно, може би ще изгубят нещо.

Жените искат любов, по много, без мярка.
Добре, че са мъжете, които винаги я дават, и не трябва жената да прави каквото и да е, за да я спечелва.  

"За какво да се вълнува напразно. Луис я обичаше с нежност и мярка; ако някой ден почнеше да я мрази, щеше да я мрази справедливо и разумно...

Легнала на дивaна, тя чакаше часа за вечеря и неопределеното по време връщане на Луис. Отново бе почнала да му говори, отново бе станала негова жена, без възторг и без гняв. Вече не го обичаше. Но и не страдаше вече. Напротив, неочаквано я беше завладяло усещането за пълнота и спокойствие. Вече никой и нищо не можеше да я нарани. Може би истинското щастие се намираше в убеждението, че щастието е безвъзвратно изгубено. Тогава почваме да се движим в живота без надежди и без страхове, способни да се радваме в крайна сметка на всички малки удоволствия, които са най-трайни.

Край един стар съпруг, който и обръщаше гръб, за да заспи, който не й беше дал деца. Не разбира как дотогава не бе искала да има деца, как беше стигнала дотам, да свикне с мисълта, че ще живее без деца цял живот. Не разбира как е могла да понася този смях на Луис, този прекалено весел смях, този изкуствен смях на мъж, упражнявал смеха, понеже в определени случаи е необходимо да се смее.
Бяха лъжа нейното примирение и нейното спокойствие; искаше любов, да, любов, и пътешествия, и лудувания, и любов, любов..."

Това е от Латинска Америка, а тук:

"Милиони български жени са зажаднели за истинска духовност, тъй както и реално е предопределил Отецът, жената да получава от мъжа духовното, но поради това, че мъжкият фактор е потънал в търсене на материалното, неслучайно отнето от него, той не предоставя тази духовност на своя партньор, и така и двамата, и мъжът и жената, продължават да се гърчат в опитите да намерят равновесие. Българската жена се нуждае от духовно съдържание, и тя го търси из книгите, защото мъжът й не го дава. Тя търси начин да покрие жаждата си за повече топлина и духовност в лицето на временно чувство за сигурност под похлупака на семейния замък, който рано или късно ще осъзнае, че е бил клетка за вътрешното й съдържание. И тогава, когато разбере това, никакви съпружески клетви, никакви семейни задължения не ще могат да я спрат по пътя на истинското й проглеждане."

Жени, не се занимавайте с хора скромни и с ниско самочувствие; какво правят "самовлюбените" мъже, те всъщност се наслаждават на себе си - правят деца.

А след като си роди трите деца, знаете ли какво прави жената - отива да изкачва Еверест. Или влиза в Zeitgeist движението, което казва, че нашето "Духовно его" е причината за драматичните конфликти от поколения насам, не само измежду хората, но и между нас и заобикалящата ни среда. 
хората са не по-различни от всеки друг вид природа, и нашата цялост е постижима единствено, докато целостта на нашата заобикаляща среда е факт. 

Хубаво е всяка майка да може да научи на това дъщерите си. А както знаем, житейският пример е най-добрият урок.
"Жени, не се занимавайте с хора скромни и с ниско самочувствие; какво правят "самовлюбените" мъже, те всъщност се наслаждават на себе си - правят деца."
загадка остава".......... понеже в определени случаи е необходимо да се смее.
Бяха лъжа нейното примирение и нейното спокойствие; искаше любов, да, любов, и пътешествия, и лудувания, и любов, любов..."
ултравиолетово!
Поздрави:)

Сега разбирам, че ми е липсвало да чета твоите неща...

Здравейте и поздрави за отличния вкус. Радвам се, че попаднах на вас, търсейки Мария Луиса Бомбал...вие май сте единствения човек, който ни познава, което ме трогна и искам да помоля за координатите ми или ако не ви досаждам - къде мога да намеря превод в Бг от Бомбал. Моля Ви - пишете ми на Skype - bisiann1 или bisian@abv.bg. Предварително благодаря