Само и отделно до вас и двойнствената ви същност:
Светлина прави този, който чете, а не онзи дето пише. Читател съм аз и на
Ошо, ето какво пише той: 
Културата налива отрова против секса. Тя въвлича човека в борба срещу неговата първична енергия – така човек става вулгарен и пълен с безсмисленост. Вместо близост и положителност културата създава враждебност. Представяте ли си го добре - за секса не се говори, той се правел. Много други неща също си ги правим, но пак си говорим за тях. И най-вече тук се говори не за правенето, ами и за смисъла на секса. На изток предполагат, че състоянията на свръхсъзнание, свръхконтрол над възприятията, на единение с душата и с космическото съзнание се случват повреме на сексуалния екстаз. Сексът, наистина, изобщо не е нещо неконтролируемо, много добре може да бъде управляван.
 Сексуалната енергия може да се трансформира в любов – стига сексът да бъде приет. Но потокът на любовта не може да пробива път поради силното противопоставяне и конфликт със секса. Сексът ври отвътре и съзнанието на човека се замъглява от сексуалност (подсъзнанието не знам колко е сексуално в действителност) Потискането и враждебността към секса водят до разлагане на човека. Той не може да се освободи от нещо, което е самият корен на неговия живот и от това разминаване се е стигнало до невротичността. Човекът е болен. Сдържаните хора са много опасни. Те са пълни с въздържание и техният импулс да се отпуснат е обуздан вътре в тях. Те са обхванати от постоянно напрежение. 
 Тази извратена сексуалност, която е толкова очевидна при хората (хората маскират и усложняват всичко) е грешка на многото светци, учители и водачи. Докато човекът не се освободи от учители, морализатори, религиозни светци и от техните фалшиви проповеди, възможността да се прояви в него любовта е нулева. 
Водачите често казват, че търсят божествеността и не могат да се занимават с някаква любов.
Обаче само който е обичал, само той стига до Бог. Ако никога не си обичал, тогава в теб няма нищо; няма семе, което да израсте в дърво. Щом лиспва любов, няма и отваряне към Бога.
Любовта, съчувствието са деца на човека, а не на бога.
"Християнството, заклеймявайки като грях съединението на мъжа и жената, го оскверни, и докато преди то е било свещенодействие, радостно подчинение на божията воля, в ужасената душа на християнина се превърна в грях"
Не разбирам как има хора, които казват, че обичат децата си, а не обичат брачния си партньор. Съпрузите могат да обичат своите деца толкова, доколкото се обичат един друг. Семейният живот обаче често е отровен поради осъждането на секса. И се жалваме, че няма любов никъде. При такива обстоятелства как може да очакваш да намериш любов.
Всеки казва, че обича – майки, братя, сестри, приятели.
Щом толкова много хора са изпълнени с любов, би трябвало да има порой от любов, да има светлина. Но вместо това преобладава антипатия и по-лошото – апатия.
Да се вярва, че любовта е навсякъде, е снобизъм. Тук никой никого не обича. Докато естественият секс не се приеме безрезервно, не може да има любов. Дотогава никой никого не може да обича.
Това, което искам да кажа е, че сексът е божествен. Първичната енергия на секса има в себе си отражението на Бога. Това е очевидно: Тази е енергията, която създава нов живот.  

 Автор, който бегло споменава секса, но който ни връща към същността ни, е Бенджамин Стюарт, основател на The Hanged Man Project. 
 Смущаващото, според авторите на този проект е, че хора в големи групи създават движения, активизъм, революции, алтернативни политически партии, каузи, протести и нови системи от вярвания.
Навсякъде наблюдаваме решителни действия. Хората крещят за световна революционна промяна в почти всяка сфера от живота. Но отчайващото на тези викове, е че те са напразни, щом няма вътрешна промяна и развитие у хората. Затова няма да има промяна. Ние самите отказваме да променим световно и глобално самите себе си

Повечето движения имат брилянтна социална и политическа интеграция. Те засягат всяка от най-съществените страни на материалната част от нашето съществуване, но правят много малко, за да развият среда, където човек да бъде зависим от себе си и своите вътрешни потребности, а го правят само за подобрението на човечеството като цяло, а то си е съставено от индивиди.

Авторът счита, че нашите страхове и неразбирането им е довело до болестта и болката на света. Ракът на света се храни със страховете ни.
Начинът за промяна е световно неподчинение и противене на маскираното промиване на мозъци и на заблудата, че можем да победим злото като въстанем срещу него. Злото е създадено от нас самите, защото имаме нужда да го създадем, искали сме да видим какво ще се случи, когато проявим нашата тъмна страна. Причината никой да не успее да формира съпротива срещу тиранството и нещастието по света, е че никой не признава как самите ние създаваме нещастие. То не идва само. То е сътворено от хората. От нас. От мен – защо го правя ли – от страх, това е истината. Ние сами си го причняваме, не някой враг друг. Докато не си поемем отговорност за нашите мисли и действия, никакъв водач, никаква религия или движение няма да могат да променят реда и да ни спасят от гибел

Няма вероятност от провал на проекта, защото целта му не е само една. Ако всичко до което доведе, е осъзнаване на вътрешната ни природа, то точно това е бил и замисълът. Веднъж разбрали, че страховете ни не са демон, с който да се борим, а житейски урок, който да проумеем, можем да премахнем болката.
Но болката доставя удоволствие. Не знам как би било, ако не боли. Когато спре да боли, усещаш облекчение, свобода. А когато въобще не е боляло никога. Къде, кога ще е разликата. Вярвам в мазохистичната природа на човека. Той не ще да спира.
Разпъването било единственият път към възкресението. Друг път просто няма. Значи първо трябва да надживееш болката. 

*семантична родственост на кандилото: kanda, санскрит- корен, ядро, candid, англ. - отворен, от candidum, латински - чист, истински от candere - светя, от kand - блестя, светя. 

Прехвърлям един коментар от мой пост тук, защото си има връзка с този.
coffeen написа:
харесвам симетрията - дали в стих и рима, дали в картини, крила, устни или прегръдка, тя ме хипнотизира и както е казал У. Блейк, може чак да те уплаши... дали защото има двойнственост съединена в едно.
пробвах да интегрирам посл. си материал в този коментар, даскале, с учениците ти на сходни честоти и вълни сте - къси. и дълги вълни.

Права си, coffeen, един виртуален секс правим ний на всякакви вълни, нищо друго. А пък Ошо ми е приятел. ТантрИ, вика ми, колкото можеш и хич да ни ти пука. ТАнтрене му е цаката. Така ми вика на мена Ошото. Прочее, може би най-завладяващия прочит на Патанджали е негов - на Ошо. Сравнявал съм го с този на Вивакенанда и още някои, но Ошо е ненадминат. Абсолютен виртуоз на пътя към душата. Пътя на думите. А пък Патанджали си ни е бащатата на всички бащи - основата на науката йога. Йога -сутра. Вся и всьо. А някои си мислят, че това йога е спорт. И си чекнат крайниците. Няма лошо. Ама чекненето на ума е по-сложна работа. Там трябва и поезия. Иначе я няма връзката с Оня.
Голямо благодарско за сходните честоти.