Постинг
09.09.2009 17:30 -
толкова хубав
Автор: coffeen
Категория: Други
Прочетен: 2154 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2009 11:38
Прочетен: 2154 Коментари: 1 Гласове:
8
Последна промяна: 15.09.2009 11:38
Тя не беше вече женско
Беше свалила полите и гола
с гръм и неспирна сила излизаше сега
срещу него
да се бият,
да играят
в стихия
нито мъжко, нито женско
нито общо, нито цяло
бяха сили, и разхвърляха вода и вятър с
тела звънящи
Голямата дистанция между мен и всички останали, те ми я разбират отведнъж и завинаги. Така и не я скъсих. Едно от най-ужасните преживявания е тя; може да съм супер контактна, може да им съчувствам и да им помагам, но съм далечна. Но не ги търся. Само бог търси нас всички, колкото и да претърсваме света за него, накрая ще разберем, че той нас е търсил.
Всички ние плуваме.
Но аз избирам да умра още в началото, все едно то е краят.
Няма аз и ти и той, всички сме едно цяло, и то е тайнственото опиянение и смърт няма, по отделно един по един умираме, но всички заедно сме безсмъртни, разтваряме прегръдките си и прегръщаме. Духът не е “аз”, той се казва “всички ние”
В ада се наказва само едно нещо – “аз”. То е, което отличава човека от животното и от бога.
Всички неща са били едно с бога, слети с него. Само духът ни никога не се отделя от божествения процес, бог е това - превръщането в живот, и заедно с душата ни те правят нас.
Бог всеблаг, милостив, дал на човека късия и сигурен път към рая – топлото сърце на жената. Иначе човек щеше да лежи там в гроба вечно. Спасението на човека зависи от нещо съвсем малко – от един вик на обич.
Бог съчувствал на хората – създал жената и й дал такава прелест, че тя е по-силна от молитви, от пост, и от всички добродетели.
Ала жената дава повече радост, отколкото трябва да има един мъж. Той може да погуби душата си, клетника, като пчела удавена в меда.
Бог бил всемогъщ(всемогъща е надеждата ни), но той не може да е справедлив. Не е нито добра сила, нито зла, а творческа.
и седи на върха на нуждата. като си преодолееш и желанието за бунт, стигаш върха.
Боговете били завистливи и е оскърбително да си щастлив и да го осъзнаваш. Трябвало хората да намерят начин да се измъчват за нещо.
Така казват гърците
Като индианците:
Болката на човека, викът и плачът му възкресяват бога. Без болка човек забравя бога.
Болката ми възвърна живота,
с всичкия му блясък,
с всичкия му боклук
еквадорски поет
Според индианците богът слънце всеки ден трябвало да бъде хранен с човешка кръв, иначе щяло да угасне. Толкова човешки жертвоприношения не са били правени от никои други народи по тази земя – за да има слънце, човеци трябвало да мрат, за да бъдат всичките заедно безсмъртни.
И да превърнем тъмната наша материя в дух.
Излезли сме ние вече от рая, раят ни затваря натясно, и ние там нямаме свой живот.
Не му трябва рай, иска да обича безкористно всичко, което срещне; да е жарко сърцето му. А една жена ще те върже в рая, ще те удави в сладост, докато не примреш от нея.
Повече не искаме рай, не искаме спасение.
Душите и телата ни са едно.
бог е виновен, че е направил света толкова хубав
другия път може да забравим за бога, да изгубим ума си, защото тази дума живее там, и да очакваме бъдещето, да си го вземем - непознатото е идеята му.
Плуваме като риби.
Но душата ни не се побира в робската природа на рибата, да живее цял живот във вода, закопняла да подиша свободен въздух, да се превърне в птица. Само за един миг е искала да покаже глава над водата, но и това й стига; този миг на вечността. Не е ли искал това Христос* - да се съедини с бога, с абсолютната свобода.
Избавителят е онзи, който ще избави хората от избавлението.
Спасение ще рече да се избавиш от всички спасители; това е върховна свобода, където човек трудно диша.
Който казва, че съществува избавление, е роб; защото непрекъснато претегля в злато всяка своя дума; всяка своя постъпка, и трепери: Ще се спася ли? Няма ли да се спася? Как може да бъде свободна една душа, която се надява. Който се надява, се бои от този живот, бои се от другия живот, виси нерешително и чака съдбата или божията милост
Не искам да продам душата си на бога, на това, което наричате бог, не искам да продам душата си на дявола, на никого не искам да се продам. Свободен съм.
Само робите и страхливците се надяват.
Избавителя избавя човека от надеждата, от страха, от боговете.
Всяка религия, която обещава на човека, това, което той желае, започва да ми се струва като убежище за страхливците, недостойно за истинския мъж.
На душата никога няма да може да й се присмее нито бог, нито дявол, че като пушачка на хашиш се е опиянила и е създала, от наивност и малодушие, въображаеми райове, за да закрие бездната. Най-безнадеждната религия, е най-мъжествената, а не най-истинската.
Душата ми не приемаше да се утешава с удобни и малодушни надежди.
Разумът, религиите, моралът, великите идеи, са негодни утехи, добри само за страхливиците и малодушните.
Силният посреща спокойно цялата фантасмагория на света, и се радва, когато разпръсква пъстрия мимолетен воал на магията.
*от гръцки - риба; рибата някога е била символ на християнството.
Беше свалила полите и гола
с гръм и неспирна сила излизаше сега
срещу него
да се бият,
да играят
в стихия
нито мъжко, нито женско
нито общо, нито цяло
бяха сили, и разхвърляха вода и вятър с
тела звънящи
Голямата дистанция между мен и всички останали, те ми я разбират отведнъж и завинаги. Така и не я скъсих. Едно от най-ужасните преживявания е тя; може да съм супер контактна, може да им съчувствам и да им помагам, но съм далечна. Но не ги търся. Само бог търси нас всички, колкото и да претърсваме света за него, накрая ще разберем, че той нас е търсил.
Всички ние плуваме.
Но аз избирам да умра още в началото, все едно то е краят.
Няма аз и ти и той, всички сме едно цяло, и то е тайнственото опиянение и смърт няма, по отделно един по един умираме, но всички заедно сме безсмъртни, разтваряме прегръдките си и прегръщаме. Духът не е “аз”, той се казва “всички ние”
В ада се наказва само едно нещо – “аз”. То е, което отличава човека от животното и от бога.
Всички неща са били едно с бога, слети с него. Само духът ни никога не се отделя от божествения процес, бог е това - превръщането в живот, и заедно с душата ни те правят нас.
Бог всеблаг, милостив, дал на човека късия и сигурен път към рая – топлото сърце на жената. Иначе човек щеше да лежи там в гроба вечно. Спасението на човека зависи от нещо съвсем малко – от един вик на обич.
Бог съчувствал на хората – създал жената и й дал такава прелест, че тя е по-силна от молитви, от пост, и от всички добродетели.
Ала жената дава повече радост, отколкото трябва да има един мъж. Той може да погуби душата си, клетника, като пчела удавена в меда.
Бог бил всемогъщ(всемогъща е надеждата ни), но той не може да е справедлив. Не е нито добра сила, нито зла, а творческа.
и седи на върха на нуждата. като си преодолееш и желанието за бунт, стигаш върха.
Боговете били завистливи и е оскърбително да си щастлив и да го осъзнаваш. Трябвало хората да намерят начин да се измъчват за нещо.
Така казват гърците
Като индианците:
Болката на човека, викът и плачът му възкресяват бога. Без болка човек забравя бога.
Болката ми възвърна живота,
с всичкия му блясък,
с всичкия му боклук
еквадорски поет
Според индианците богът слънце всеки ден трябвало да бъде хранен с човешка кръв, иначе щяло да угасне. Толкова човешки жертвоприношения не са били правени от никои други народи по тази земя – за да има слънце, човеци трябвало да мрат, за да бъдат всичките заедно безсмъртни.
И да превърнем тъмната наша материя в дух.
Излезли сме ние вече от рая, раят ни затваря натясно, и ние там нямаме свой живот.
Не му трябва рай, иска да обича безкористно всичко, което срещне; да е жарко сърцето му. А една жена ще те върже в рая, ще те удави в сладост, докато не примреш от нея.
Повече не искаме рай, не искаме спасение.
Душите и телата ни са едно.
бог е виновен, че е направил света толкова хубав
другия път може да забравим за бога, да изгубим ума си, защото тази дума живее там, и да очакваме бъдещето, да си го вземем - непознатото е идеята му.
Плуваме като риби.
Но душата ни не се побира в робската природа на рибата, да живее цял живот във вода, закопняла да подиша свободен въздух, да се превърне в птица. Само за един миг е искала да покаже глава над водата, но и това й стига; този миг на вечността. Не е ли искал това Христос* - да се съедини с бога, с абсолютната свобода.
Избавителят е онзи, който ще избави хората от избавлението.
Спасение ще рече да се избавиш от всички спасители; това е върховна свобода, където човек трудно диша.
Който казва, че съществува избавление, е роб; защото непрекъснато претегля в злато всяка своя дума; всяка своя постъпка, и трепери: Ще се спася ли? Няма ли да се спася? Как може да бъде свободна една душа, която се надява. Който се надява, се бои от този живот, бои се от другия живот, виси нерешително и чака съдбата или божията милост
Не искам да продам душата си на бога, на това, което наричате бог, не искам да продам душата си на дявола, на никого не искам да се продам. Свободен съм.
Само робите и страхливците се надяват.
Избавителя избавя човека от надеждата, от страха, от боговете.
Всяка религия, която обещава на човека, това, което той желае, започва да ми се струва като убежище за страхливците, недостойно за истинския мъж.
На душата никога няма да може да й се присмее нито бог, нито дявол, че като пушачка на хашиш се е опиянила и е създала, от наивност и малодушие, въображаеми райове, за да закрие бездната. Най-безнадеждната религия, е най-мъжествената, а не най-истинската.
Душата ми не приемаше да се утешава с удобни и малодушни надежди.
Разумът, религиите, моралът, великите идеи, са негодни утехи, добри само за страхливиците и малодушните.
Силният посреща спокойно цялата фантасмагория на света, и се радва, когато разпръсква пъстрия мимолетен воал на магията.
*от гръцки - риба; рибата някога е била символ на християнството.
Търсене
Блогрол
1. финанси
2. цял
3. слаба сексуалност?
4. мъжът днес
5. на правилното място
6. ужас
7. далечно бъдеще
8. без прегради - т. 4
9. целта е
10. touch my body
11. искат избор
12. неинтелигентният дизайн
13. преди да се роди, бебето се върти
14. long range microphone
15. алтернативи
16. :))
17. още 104 години
18. госпожо, тези актриси са ни смазали
2. цял
3. слаба сексуалност?
4. мъжът днес
5. на правилното място
6. ужас
7. далечно бъдеще
8. без прегради - т. 4
9. целта е
10. touch my body
11. искат избор
12. неинтелигентният дизайн
13. преди да се роди, бебето се върти
14. long range microphone
15. алтернативи
16. :))
17. още 104 години
18. госпожо, тези актриси са ни смазали
