Никой нищо не признава, още по-малко проблемите си. Хора крайно нуждаещи се от себе си.
Обърнато от женски в мъжки род
 Международният ден на мъжете не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положението на мъжете по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.
Не съм чула днес някой мъж да се оплаче от сексуалната си обективизация. А доста по-грубо са били обективизирани. Жената е така измислена, че да бъде обект на инвазия. Идеалната е ненасилствената, нещо като натуралното земеделие, при което само сееш култури и не се месиш повече, защото ще си усложниш стопанисването, и ще загубиш вкуса на плода.
Защо почти никой мъж не се гнуси от женската хомосексуалност? Какво по-неприемливо има в това двама мъже да си правят орална любов, отколкото две жени.
Явно жените не могат да се радват на обективизацията, която така щедро им е подарена, нито да се възползват толкова добре колкото мъжете, защото която се възползва, е осмивана или дискриминирана.
Сега да спомена и добрите си впечатления от "Платформата":
  Героят работи във френска културна институция, приятелката му е в туристическия бранш и той дава на бизнеса й гениалната идея за предлагане на "галантен туризъм". Той вижда тази услуга като бъдещето на света: западняците - захабени, уморени и неспособни на нережисирани спонтанни радости имат огромна нужда от секс, който им липсва дори по време на ваканциите, те не могат да встъпят в плътски отношения с други туристи, които са на същата тази почивка и със същите нужди. Затова пък из островите има непосредствено предлагане на секс услуги от местното население. Емоционална отговорност не се дискутира, сексуалност имат както хората, които се обичат, така и онези, които не се обичат.
  Героят и приятелката му са абсолютно нормална двойка, която често взема още по една жена за допълнение към нормалния си сексуален живот. Приятелката, според мъжа й, се различава от средната западнячка по това, че прави секс за удоволствие; той е изненадан, че има и такива жени, които не възприемат себе си като разменен обект, а само като естествен сексуален.
   Много съм учудена от реакциите към шоуто на Тупарев. Той е избрал доста предсказуеми обекти. Явно половината зрители и коментиращи са забравили какво е реална семейна драма и колко продажни могат да бъдат "нормалните, образцови, образовани" деца. Как майките учат дъщерите си да си мълчат и по-успешно да слугуват,  "помагат" им да се продадат по-изгодно, как братя и сестри се съдят, избиват и мразят заради една педя наследство. Тези брюнетки ли наричате гнусни, те си избират как да си живеят; тези хора са безопасни, няма да кажа безполезни, с изкл. на едно семейство със  "среден" статус и с деца, което изглежда ужасно извратено. Мен ме притесняват нормалните хора, и тези които са готови да сторят всичко, за да бъдат уредени и преуспели,  и онези които намират смисъл и стимул за живот в негативизма и желанието да навредят нарочно, за да могат да се почувстват някакъв фактор. Малко е слушано или е забравено за лъжите, измяната, безразличието, егоцентризма в "нормалните" къщи, където животът е ад, нерви, сълзи, болест и безутешие. Двойките в шоуто са веселяшка история на фона на маскираната перверзия и мръсотия. 
 Затова западнякът се учудва, ако открие в собствената си жена чиста сексуалност. Затова се женят за туземци - те, дори и предлагали телата си на туристи, знаят много повече, и не те карат да чувстваш, че не си на някаква измислена, но стандартизирано висота. Западнячката бива учена единствено на прелъстяване и то на елитарно прелъстяване. И забравя ли, че от един момент мъжете не ги интересува и колко съблазнителна ще е жена им, (защото тукашните момичета все още се опитват да бъдат съблазнителни) те просто искали да чукат жените си независимо как ще изглеждат. Не мога да разбера със сигурност - когато туземката се засели на запад, тя все още ли няма проблеми и желания, и нищо ли отново не иска от "белия" си мъж. Защо западнячката чувства, че й отказват правото да бъде личност, когато й казват да не затрупва мъжа си с още "информация". Обзалагам се, че щастливо жененият за мулатка или метиска не я приема за равно същество и/ или поне тя му доскучава.