Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2010 09:31 - Защо не отделяме време за общуване с детето?
Автор: selamjeni Категория: Други   
Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове:
0



Като родители, ние мислим доброто на децата си. Всекидневието ни - работата (проблемите с колеги, шефове, всички...), домашните задължения (готвене, чистене, пране, гладене, подреждане, сутрин бързате да приготвите закуска, да заведете детето на градина/училище...) и семейните проблеми (съпругът/съпругата ви отново се е напил/а или е "някъде" с колеги и ще се върне след n-брой часа, уморен/а разбира се или ще работи до късно и няма възможност да ви помогне нито дори да чуе как е минал денят ви) ви изтощават напълно. Не ви остава никакво време да помислите за нещо различно, да прочетете някоя книга, да си починете като хората. Освен всичко, което ви е на главата, имате и едно най-важно задължение - да отгледате и възпитате детето си. А това като че ли е най-важното, но в течение на времето се усещате че обръщате по-голямо внимание на всекидневните задължения и все по-малко време на детето. Сутрин бързате за работа и разговорът с детето ви се свежда до команди (и порицания поради самият факт, че детето не се е сетило само какво да направи - "Облечи се по-бързо!", "Измий си лицето!", "Защо още не си си оправил/а леглото?", "Помогни ми със закуската, няма да върша всичко сам/а!"image и недоволство ("Как може да облечеш това? Сега трябва да се преобличаш и само ще се забавим.", "Хайде яж по-бързо, закъснявам за работа, а трябва първо да те оставя в градината", "Защо не си си приготвил/а чантата? Вечно ли трябва да ти напомням да я приготвяш от вечерта?!"image. Най-накрая с леко закъснение и много по-силно раздразнение, вие пристигате на работа. Целият ви ден минава там, колегите ваят скулптури от нервите ви, шефовете като че ли се чудят каква грешка да ви открият, работата и без друго няма край, а заплатата е крайно незадоволителна. С две думи, около 5 следобед сте с източени нерви. Най-накрая излизате от работното място и се запътвате към детската градина (или щастливи, че детето ходи на училище, отивате да пазарувате и се прибирате направо вкъщи). Като се приберете какво ви чака? Пране, разпилени играчки, пясък и кал в коридора (детето пак е играло с приятелчета...), лавини с мръсни чинии, гладни деца и неплатени сметки. Какво друго ви остава освен да се ядосате. Сами се сещате как протича общуването ви с децата вечерта.
Ето как постепенно децата се отдалечават и буквално израстват без нас. Ние раздаваме команди, държим сметка за това и онова, караме се за грешките на децата и...дотук! Това ли е ролята ни на родители? Това ли е най-доброто, което можем да дадем от себе си след тежкия работен (и учебен - детето също се натоварва) ден? И така ли трябва да бъде?
Като родители нашата работа не може да бъде само да раздаваме команди, да четем морал и да държим сметка. Ние трябва да общуваме с детето. И общуването трябва да е далеч по-пълноценно. Детето няма нужда от досаден възрастен, който е вечно мрачно настроен, следи за грешките (незабелязвайки нещата, които детето върши "правилно", само защото, то е "длъжно..." да ги върши така), гледа да накаже всяка грешка, ядосва се лесно (познато ли ви е чувството след като детето ви зададе петият "безсмислен" според вас въпрос от серията "Защо?"image и не го изслушва, не го уважава (в буквалния смисъл - ще се замислите ли сериозно върху съвет, даден ви от детето в труден момент? ще уважите ли желанието му да вечеря по-късно, за да геда телевизионно предаване, което е очаквало?) и освен това се прави на голямата работа (думи на дете). Да, родителят е "голямата работа", но не е всевишен и както изисква определено отношение от останалите, така трябва да се отнася доста добре и с детето си. От какво тогава има нужда едно дете? Сравнете горе изброените "качества..." на един родител със следните на друг родител: говори с детето, обсъждат проблеми заедно, исмислят правилата заедно, усмихват се, прегръщат се, родителят дава разумни съвети поднесени по подходящ начин, изслушва детето и му съчувства, окуражава го да се справя с проблемите и да измисля разрешения, играе с детето от време на време, разбира детето, вместо да раздава наказания и да крещи, със спокоен тон помага на детето да измисли как да поправи грешката си, прави всичко необходимо детето да почувства че може да сподели всичко на мама/татко без да се страхува, че като каже истината, ще бъде наказано, интересува се от заниманията на детето... т.е. създава пълноценна връзка родител-дете. Дори гледа на детето като на приятел (а детето на свой ред гледа на родителят като на свой приятел). Колко време на ден ни е необходимо за да създадем такава връзка с детето ни, базирана на уважение и общуване (като разбира се, първо трябва да знаем как да се държим с детето във всякакви моменти, това ще е тема на друг блог)? Не повече от 20 минути. Разбира се, много по-добре е ако отделяме повече време на детето си. Но ние вечно нямаме време, затова можем да сме щастливи, че само 20 минути на ден пак стигат. Ако отделяте по двайсетина минути всеки ден само за детето си и прекарвате това пълноценно време всеки ден, връзката родител-дете ще е много по-силна, отколкото ако прекарвате по 20 минути да четете морал, да се карате и да наказвате, да крещите, да се нервите...
Съвременните родители не общуват пълноценно с децата си. Да, някои четат специализирана литература от интерес, но колко от тях наистина се стараят да приложат наученото? И трябва ли ни специално образование, за да отделяме някакви жалки 20 минути всяка вечер за пълноценно общуване с детето ни? Задълженията няма да избягат, но те могат да бъдат отложеи малко. Детето обаче няма да е винаги дете...то расте...и няма да ви чака...


Тагове:   общуване,   отделяме,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: selamjeni
Категория: Други
Прочетен: 103102
Постинги: 43
Коментари: 34
Гласове: 63
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол