в търсенето на повече храна и по-спокоен! сън хората си  мечтаят и за задграничен живот. заминаващите българи вярват, че там ще бъдат спасени. 
  те са тези, които казват, че държавата това сме били ние. само дето забравят, че малоумните решения на загрижените ни политици не ги измислям аз и държавата действително ми е страничен, отделен от мен елемент, поне докато не трябва да субсидирам ваканциите на Цветанов и воаяжите на Джанков.
 виновни ли са прилежните домакини, с тяхната параноична икономичност. българина колкото и да го разсипват, той пак ще изнамери евтиното и долнокачественото, и опасното и ще си мисли, че надхитря мизерията. вместо да иска скъпото, то ходи да се самоубива с евтиното. ние сами не сме си скъпи. на какво тогава обръщаме внимание като на себе си не можем.

 като се заселят по чужбина се чувстват "нови и чисти ", успели да се откопчат от блатото.  забравят и стават изведнъж щастливци с големи маркови пазарски торби. не можах да се науча да игнорирам нищета и сълзи, и просто да се усмихвам на това, че всеки ден е подарък божествен и уникален. глупости. всеки ден се питам какво прави бог днес. накрая просто заспивам.