предапокалиптични провинции обсъждат струнни теории, гравитони и извънземни.  намесват бог, с главна буква, когато дискутират измеренията и частиците. 
бог представлява кръг, чийто център е навсякъде, а окръжността му не е никъде. 
едни несъвместими сравнения като извадят
  извънземните им винаги са представени като по-висши,  еднакво добри, а ние като малоумни в сравнение с тях и затова те не комуникирали със земляни. можело ли да общуваш с маймуна. това сме представлявали ние за извънземните. 
 ако могат да ни видят и са такива свръх създания, според нашите представи, много щяха  да са различни нещата. такъв живот подобен на земния, пълен с ограничения, не знам къде може да има. не трябва да шумя. пък  да работя - и след смъртта.
прибират се, за да гледат стъклен дом.
не мога да пиша в единствено число. намесени са други. винаги намесвам други. сега си го забелязвам. а колко откровено еднолично пишат останалите, единствени.

  усмихната съм.

 често ме обхващат пристъпи на страхотно настроение, не знам какво го предизвиква, без повод е, определени причини не могат така да ме накарат да се чувствам. сигурно има обяснение, но не съм попадала на становище по въпроса. 

 чета приказката. отново бедният момък се жени за царската дъщеря, получава царство, корона. живеят си щастливо и охолно.
а какво правят останалите. няма кралство и принцеса за всеки.
 как печелившите живеят щастливо и забравят останалите 
които също могат да са смели, умни, но не може всеки да царува.
властта живее щастливо. много й е трудно, сложно, затова бива и да е пребогата.
 и животът на поданиците й да е обикновен или в недоимък.

как меря успеха 
 когато видя човек, на когото никой не му дири сметка защо е такъв, какъвто е или постъпва така както реши, знам, че той е успял. не го съдя добър ли е, зъл ли е, честен или хитрец.
 и всъщност успеха за мен не е важно нещо. хората се стремят към някакъв успех и той им е по-ценен от това да бъдат цялостни личности. 

уравновесени ми наподобява примирени хора, дори и улегнали ми звучи по-лошо. но стабилните са съвсем друго.
никой след девети клас не търси смисъл. имат всичко, плюс излишното.

  най-успелите са неизвестните. които не се смесват с простолюдието. избраните, за които никой не е чувал.
гениалните в обикновението си.

  всеки, който се чувства малко различен и почва да писателства, и си мисли, че е гений и уникат. едно време хората спокойно си преживяваха уникалността. сега например всяка неомъжена дама трябва да обясни подробно на целия свят защо наистина се усеща добре като е необвързана. първо, не им вярвам на благоденстването. второ, защо си мисли, че някой й иска обяснение, не вярвам да се чувства толкова некомфортно, че да трябва изявление. 
 - мъже и жени, които искат деца. без да им е от голямо значение другия родител. те първо искат деца
извинявам само такива, които си вярват, че имат да предадат уникално ценни гени. както хачо бояджиев да речем си вярва.
 - които не искат деца. но и те не искат първо партньора си. искат само себе си. не искали още нещастници в нещастен свят. но не се самоубиват.
 - които избират държави, литература. обясняват ми защо.