Последните дни на всяка изтичаща година са тъждествени с Хаоса отпреди Сътворението. Сътворението на света се възпроизвежда всяка година. Превръщайки всяка Нова година в начало на нова ера, това вечно повтаряне на космогоничния акт, е израз на надеждата, че в митичния момент на унищожаване и пресъздаване на света е възможно самото време да бъде премахнато. 
Много разпространени са били вярванията за завръщането на мъртвите при семействата им около Нова година, тъй като в този момент времето е спряло и живите са съвременни на мъртвите. И тъй като се подготвя ново Сътворение, те могат да се надяват на осезаемо връщане към живот в едно парадоксално съжителство на минало и настояще. Никога това съществуване не е толкова всеобхватно, както във време на "хаос", когато всички модалности съвпадат.
Дори когато празниците Сатурналии (17-21 декември) престанали да съответстват на края на една година и началото на нова, те остават знак за премахването на всички норми и илюстрират преобръщането на ценностите, всеобща разпуснатост, един особен вид оргиастично общество - накратко, регресия на всички форми в неопределено единство. 
 Ролята на оргиите в земеделските общества е малко по-сложна. Сексуалните излишества упражнявали магично въздействие върху очакваната реколта, но в тях се открива и тенденцията към яростно сливане във всички форми, с други думи, към реактуализиране на хаоса преди сътворението. Наблюдава се връщане към изначалното единство, установяването на “нощен режим”, при който границите, очертанията и разстоянията се изтриват.
 По римски и ведически източници, немски изследователи отбелязват мотива за обновление на света чрез палене на огън по време на зимното слънцестоене, което в крайна сметка е равностойно на ново сътворение. Други черти на мито-ритуалните сюжети, които свидетелстват за изключителния характер на дните предшестващи и следващи Първия ден на годината са предсказанията за дванадесетте месеца на годината, поява на коня (с погребалната му символика) през последната нощ на годината, присъствие на хтонично-погребални божества през 12-те нощи, изгасване и палене на огъня, който пък е неотменима част от момента на инициациите, които са се правели за новата година, обредни боеве между две групи, и еротичните епизоди, включващи преследването на девойки, гандхарвически сватби, оргии.
Фактът, че периодичното спасение на човека има пряко съотвествие в осигуряването на храна за през идващата година, не бива да ни кара да виждаме в него единствено следите на "примитивен" аграрен празник. Новогодишният празник не може да бъде разделен от друг момент – изгонването по това време на годината на греховете от общността, или на нечисти и зли духове. През тези дни със снизхождение се е гледало на ред крайности и на повсеместната разюзданост на празненствата около Нова година. Съобразно различните нужди на обществата са се наслагвали различни плоскости върху същия архетип – акта на ново раждане на света и на живота като повторение на раждането на вселената

Мирча Елиаде 
Митът за вечното завръщане