! - означава цъкащ или кликащ звук в койсан езиците.
Понеже се интересувам и съм споменавала фрагменти от живота на туземците, ще добавя нещо и за бушмените от племето кунг. Кунг живеят в Ботсвана и са ловно-събирачески групи. 
 Най-напред тези групи се характеризират с това, че животът им е освободен от ежедневие. За разлика от земеделските общества, където ръчен и механизиран труд от тъмно до тъмно е ежедневието и изпълва целия живот и дори децата са се излолзвали като помощ в стопанствата, ловците и събирачите имат предостатъчно свободно време, в което се радват на света си. Децата на тези племена са абсолютно освободени от всякакви задължения, не ходят и на училище, поне до започването на правителствените програми. Майките им събират храна три пъти в седмицата, а бащите им почти толкова време също прекарват в лов и залагане на капани. Нито едно земеделско общество, обвързано робски със земята, и живеещо в непосилен непрестанен труд, не може да се сравни с реда и организацията на ловците и събирачите. (Х. Милър, както ще стане въпрос и по-долу, е изгубил години и други неща, като не се преселил при бушмените)
 "Времето, необходимо за работата в дома и свързаните с него задачи изисква около 1 час на ден от времето на мъжете и 45 мин. от това на жените. Всички задачи по изхранването отнемат 3-4 часа дневно. По този начин кунг разполагат с подходяща хранителна диета и доста свободно време. Това е възможно благодарение на споделянето, понеже нито един кунг не се чувства единица сама за себе си, а като част от колектива" 
 Много голяма част от това, което даден човек е събрал, се раздава; ако някоя жена е събрала вид храна, каквато другите нямат, тя им раздава, те дават от своите храни и така съществува размен, с който се постига баланс в общата диета. Диетата им е силно хранителна, в денталното им здраве например няма диагноза кариес (все пак много възрастните имат венечни и зъбни изменения) - кунг нямат прием на захар и преработени храни.

Това, което кунг представят, е начин на живот, който е просъществувал като продъжителност във времето, и е най-успешната адаптация, която хората са направили досега спрямо околната си среда.

Марджъри Шостак през 70 -те години на миналия век изследва живота на жените от племето кунг като записва разказите им. 
 Едно от нещата, които ме впечатлиха, е самочувствието, които тези жени имат и начина по който се възприемат. Като причина за доброто им самочувствие е изтъкната организацията на селищата в малки групи. В едно селце има по 15-ина колиби и когато едно момиче достигне 15 годишна възраст (тогава стартират и пробните бракове за момичетата) около нея почти няма друго момиче на същата възраст, с което тя да се сравни. Липсата на съревнование и съпоставяне определя развиването на позитивната нагласа в себевъзприемането, момичетата смятат себе си за красиви и привлекателни и в продължение на няколко години са обект на постоянно внимание, закачки, предложения за женитба (вкл. и съвсем сериозни такива).
   Кунг нямат дума и понятие еквивалент на нашето понятие ""девственост" и така за тях това, което в други култури ценят като девственост, за тях е непонятно и съответно няма ценност. 
  Мъжете и жените кунг са изключително равнопоставени на пръв поглед, но жените отчасти заради това, че са икономически по-ефективните (осигуряват до към 60 % от храната), са по-влиятелните, въпреки че и те самите не искат да го признаят.  
 В езика им, както и в някои други езици, за трето лице. ед. число няма женски и мъжки род - за тя и той се употребява една и съща дума.  
Нормален живот за жените представлява да имат съпруг и любовник. Първият наричат важният човек в живота си, а другият е второстепенен, и жените практично се въздържат от любовни терзания към любимите мъже извън дома, защото любовниците могат  "да разбият сърцето ти".  Средностатистическата жена кунг има по няколко второстепенни мъже през живота си, а често и по няколко брака, тъй като разводите са чести или просто защото жените овдовяват. Многоженството е по-скоро изключение и споделянето на един съпруг от две жени не минава мирно и без регулярни сцени от страна на съпругите. Жените избират да си имат други мъже, най-вече защото тази опция е на разположение и защото се е практикувала много често. Стига съпругът да има място в сърцето на жена си и нейното сърце да го търси, той е спокоен, дори когато тя заявява в негово присъствие, че е била с чужд съпруг. Мъжете кунг, когато ги попитат или им търсят сметка защо жена им спи с други, отговарят : "Какво мога да направя?"  Не е сигурно дали изобщо възприемат за лоша идеята жена им да си има някой друг, за тях няма смисъл в това да ограничават жена си, тъй като никъде не се среща обосноваване срещу тези практики, напротив има обосноваване в полза на полигамията. Но много важно е съпругът да бъде важният, да не му се отказва нищо. Мъжете позволяват това, и жените го позволяват на мъжете си, защото са наясно, че нямат безкраен емоционален капацитет един към друг, и заради вълнението също.

няма представа, че когато мъжът иска да се люби, тогава и жената трябва да го поиска , или когато той не я иска, и тя не бива да го търси. мъжът е този, който отговаря на жената и се адаптира към нея, защото тя не е една и съща всеки ден. 

 Мъжът е само пособие. Това е действителната [ му ] съдба по отношение на жената и тази роля трудно се приема от много мъже. Вижда се навсякъде, че мъжът става такъв [ инструмент ], само когато е отнесен към жената и то не към коя да е, а към онази, която желае удоволствие, зачеване или притежание на мъжа. Погрешно е да се счита, че сексуалното желание извира от мъжете. То се провокира винаги от жените, а мъжете само и единствено изпадат в редуцираното душевно състояние на сексуален инструмент.  
източник

Сексуалната тематика в дискусиите и разговорите на племето е неизменна. Шостак е шокирана, когато установява при прослушването на събраните материали, че сексът е преобладаващата тема. При следващото си посещение в Африка, тя отново открива как работните разговори с жените се отклоняват в тази посока. Когато жените биват питани за живота си, за преживяванията си въобще, сексът заема едно от централните места.
  Един от евфемизмите за "секс" е "храна", както и за "правя секс с някого" е "вкусвам го", въпреки че никой от племето не е потвърждавал каквато и да е оралност в сексуалната практика. За кунг сексът в разговорите е нещо обикновено, тривиално, вълнуващо, засищащо, като храна, и се коментира на такива начала, на каквито се коментира и храната. Кунг вярват, че без секс, хората се разболяват - жените полудяват, а мъжете - те просто си умират. Жените казват, че техните гениталии са това, което поддържа мъжете жизнени, живи и силни. 

 Кунг обаче са много скромни и всяко изтъкване на способности, таланти или притежание (те почти нямат притежания), се смята за недостойно и невъзпитано.

   Тези туземци си представят, че мъртвите отиват на небето; имат един Бог, когото неизменно обвиняват за неблагополучията и най-вече за смъртта на близките си. Смъртността е била много висока за всяка възраст, голям процент заболеваемост и леталитет се дължи на туберкулозата. Болестите, според хората от племето, се причиняват от лоши духове. Лекуват с церемонии, в които лечителите, чрез транс, пробват да разубедят духовете и Бог да не вземат човека в света на мъртвите. Вероятно самият им език с резониращите звукови вибрации и особено с няколкото вида  "цъкащи" съгласни оказва лечебен ефект. От всички езици по света кунг има най-много различни звуци и за хора, говорещи езици от други системи, много от звуците в езика на кунг са неразличими или изобщо не се отчитат и осъзнават като звуци, ако въобще са чуваеми. 
Лечителите са нещо като психонавти, при посвещението си в лечителската практика им биват давани растения делирианти, халюциногени или общо психеделици, които изменят съзнанието им. По-нататък, когато вече са обучени, нямат нужда от растения, за да влязат в транс състояние.

Не бих определила културната пропаст между белите и кунг като непреодолима, и за мен е неподходящ терминът пропаст. Кунг са непреодолимо естествени и идеално свободни в решенията си и обществените си отношения.

  нали и аз за това живея, заради естественост и свобода; начинът по който съм израснала - без да съм била сравнявана, е направил за мен неестествено, нетърпимо и неразбираемо поведението и маниерите на жените, вкл. и етикета. с момичетата не можеше за нищо смислено да се говори, толкова ми бяха ясни, дори когато бяхме на 5. 
учудвам се сега колко често хората ме възприемаха като диво дете, само заради това, че виждаха неопитоменост, безпреградност, свобода, лекота, смях и голямо любопитство. нищо странно за дете под 10 години.

Но все още съм манипулативна! без да използвам лъжи или интриги или терапия против бръчки (с възрастта аз се харесвам повече) искам да не убеждавам никого в нищо.

  бях довършила книгата, когато чух разговор между съседи на детска площадка. имаше двама дядовци, едно семейство и още един татко. старите започнаха да се шегуват с младите относно техните сексуални умения. жената се засмиваше, мъжете  - беше им забавно, говореха си. развеселиха ме, същински туземци, точно както кунг си приказват и разведряват.  

Кунг не са идеални, безгрешни хора. Те са естествени.

 Когато прочета втората книга на Марджъри - Return to Nisa, ще реша дали да добавям още.   


резюмето на книга, която описва най-големия капан и измама в историята на човечеството - земеделската революция, оковаваща хората и влошаваща живота на индивида. за земеделието срещу събирачеството.




.