I"ll break open the story and tell you what is there. Then, like the others that have fallen out onto the sand, I will finish with it, and the wind will take it away 

това са думите, с които започва първата книга за Ниса от племето кунг.

вятърът ще отнесе думите. тази представа ме успокоява, когато мисля за края. 

 Втората част на Ниса е публикувана с помощта на приятелките на Марджъри Шостак, която умира от рак и оставя чернови и бележки, по които е издадена Завръщане при Ниса
 Медицински погледнато, болестта на Шостак доказва още веднъж, че ракът не е отделимо наведнъж образувание, а резултат от дълго окиселиняване на тялото и най-лошата последица е метастазното състояние, в което угасва и Марджъри. Най-общо казано, всяка болест е отмъщение за направилно хранене, дори обикновената настинка също, с отслабването на защитните сили от деминеразлизация и авитаминоза.
   В алкална среда не могат да се развиват ракови болести и приемането на храни, които предизвикват киселинна реакция в организма, разболява. Кисел вкус на храните няма нищо общо с предизвикване на киселинност в тялото. От друга страна киселинността, която храните имат (но не и такава, която предизвикват при прием), ги прави вкусни. Храни с добра киселинност могат да създават алкална реакция в тялото - например свежа растителна храна.  Храни, които често се обявяват като алкални - например млякото - термообработено то предизвиква силна киселинна реакция. 
 
   Старата Ниса, която Марджъри интервюира 14 години след последната им среща, разказва още за живота си, който се е променил много. Ниса прекарва добре, най-вече защото след много разочарования и мъка, които е преживяла, успява винаги  "да измие сърцето си и то да остава чисто"  Според западните представи Ниса не се отличава с някакво благородство и безкористност, дори действията й могат да се определят като невъздържани. Но дори да не получава от белите хора онова, за което се е пазаряла с тях, бушменската жена остава с чисто сърце. Тя споделя, че не би могла да разкаже нищо в тези интервюта, ако все още е държала мъката в сърцето си. По това Ниса се отличава от много от съселяните си - те не могат да разказват така, защото все още не са излезли от болките си.

 да се изчисти сърцето не е промиване на мозъка, с което да си внушаваме, че всичко е прекрасно, нито чистото сърце е примирено.

  Справянето с разочарованията е много важно умение, от деца сме изложени постоянно на тъги и ако не го научим и тропаме с крак в горест и плач или избягваме "усложнения", нали така наричат и демонизират провалите в плана, не можем да продължаваме. Инстантните заместители в нашата култура се предлагат и на децата, а те, разбира се, са най-неспособни да отлагат удоволствията си, защото се намират в рамката на "искам го сега" мисленето. С тренировки, обаче, се научават да отлагат забавлението. Удоволствието има насищане и праг, но отмяната на радостта е нещастие.

   За мен самата беше немислимо да оставя дете да страда, докато не прочетох американски психолог, който твърди, че така най-сигурно можеш да провалиш младеж - като му спестяваш унинието или тренировките. Децата са много много силни и бързо се научават да манипулират възрастните като натискат емоционалните им бутони, и възрастните, естествено, не са толкова добри - често се поддават на манипулациите, само за да  "е щастливо детето" и да не чувстват възрастните вина. Пробвайте да спестите на децата последиците от действията им - резултатът е много тъжен.

В Африка никога не питаш дали някой е спрял да тъгува, а дали той има нужда още да тъгува.

In Africa, you never ask if one has finished grieving, but rather if one needs to grieve. Like asking yourself if you need to eat, or bathe, or clean-up the house. What might life be like if we regularly asked ourselves and each other, “Do I (you) need to grieve?” and we knew our need to grieve would be met, not with disdain and avoidance, but with open armed support and assistance, sincere acceptance and even gratitude.   

Скърбенето е естествената ни вродена програма за справяне с всякакъв вид загуби.
Ако се страхуваш от скръбта, ако откажеш задействането на тази вътрешна програма, всъщност отказваш да се отвориш - нещо, което стои в центъра на страха от любовта. Тези чувства са основна част от жизнената ни енергия и тя намалява, когато откажем да почувстваме скръбта

  Западните представи са само фрагмент от световната култура. 
  Не споменавам как през епохите по едни и същи места са властвали разнородни и диаметрални порядки и че "европейският" свят с времето става друг; фрагментарността на културата ни е страхотна, но не вярвам, че зачитането на правата на всеки намалява самомнението ни.

 Едно от най-впечатлителните неща при бушмените е тяхната способност да разберат кой, кога и какво е вършил, само като разчитат следите оставени по пясъка. Те разпознават следите от стъпки на всеки от селото си. В лова също, естествено, разчитат основно на следите. 

     Другото интересно е начинът на взаимодействие с децата. Те играят отделно от родителите си по цял ден, а вечер седят около огньовете и само слушат и следят какво се случва. Никой не обръща специално внимание на децата и не ги забавлява, но това не пречи на малките бушмени да се чувстват чудесно и обгрижени. Те не очакват някой да ги развлича и това е в контраст със западната култура, където честата размяна на реплики между възрастни и деца е правило и където продължителното обучаване, наставляване и насърчаване характеризират доброто родителство. Тук вярваме, че умовете на децата имат нужда от безгранично подаване на информация и инструктаж. 

    Периодът на съзряването е удължен - при момичетата първата бременност се случва около и след 18-та им година, въпреки че се омъжват за пръв път на около 15 години, едва след това започват да менструират - правилото при момичетата кунг за появата на първата менструация е била 16 години и половина - основна роля за това е имал начинът на живот (липса на изкуствено осветление) и диворастящите храни. След като започват да се занимават със земеделие и скотовъдство, към средата на 80 -те години на XX - ти век, е възможно да са настъпили отклонения от това правило. Удивителното е, че има двугодишен период, в който кунг имат ановулаторни цикли с аномалии в лутеалната фаза, което предпазва от забременяване в много млада възраст, когато набирането на опит и компетентност, и развиването на устойчивост са важни за майчинството.  
 Интересно също е, че много новородени прекарват 2-3 денонощия без да приемат кърма или друга течност, тъй като кърмата на майките им не е слязла; бебетата се раждат със запаси все пак. Кърменето при кунг е религия, освен и контрацепция и спирането му е от първите неволи за едно  дете, освен когато то не се явява последното на дадена жена. Щом настъпи нова бременност, майката спира кърменето и две деца не се кърмят едновременно.
  Целта е да има интервал от 3 години между децата, за да може най-напред майката да се справя с отглеждането им. В някои племена в Африка при раждане на близнаци те се умъртвяват веднага, защото считат, че майката не може да се грижи за двете едновременно. Ако се случи интервалът между децата да е две и по-малко години, майката е презагрижена, че по-голямото още има нужда от сучене и се е случвало в по-стари времена, макар и много рядко, да се прибягва до убиване на новото дете.

  При последната среща на Марджъри с Ниса, африканката обещава, че следващия път, когато се видят, Ниса ще разясни на бялата жена повече за любовния си живот и опит. Такава среща не се състои и други данни от Шостак за сексуалното поведение на кунг не са останали. За Ниса сексуалните рестрикции (за нея моногамията е рестрикция) са неразбираеми, кунг приличат на древните спартанки, също свободни да добиват деца от небрачния си партньор.  За други, полигамията е по-ограничаващият избор. Ясно е обаче, че жените искат да имат свободата на избора дали да имат любовник, няколко, съпруг или да нямат партньори въобще. При кунг обаче няма стари моми. Омъжването е нещо, което 100% от техните жени изпълняват.
 Ранната възраст на първото встъпване в брак е имало за цел тренировка на чувството за принадлежност, тъй като момичетата са имали такава само към родителите си и в брака кунг са растяли, вкл. и физически, до съпруга. 


казвам каква е целта ми - който прочете статия, да не му трябва да се връща повече към нея, освен за удоволствие  

 искам да давам усещане за свобода. повечето текстове както съм ги написала, така е можело и да не ги напиша.

голяма разлика - не, само малка.