От момента, в който младенецът напусне утробата на майка си, всичките му усилия са насочени към създаване и поддържане на изкуствени утроби — различни защитни обвивки и черупки.

 Предназначението на тези изкуствени утроби е да осигурят стабилна среда за стабилни или нестабилни дейности; да обезпечат убежище за еволюционния процес на растеж и съзряване — т. е. оцеляване; да гарантират свободата на индивида и да го защитават от евентуална агресия.

Това важи в еднаква степен както за обикновените хора, така и за елита. Въпреки това има съществена разлика в начините, по които двете класи решават този въпрос.

 Ако можеш само да се развиваш, но не можеш да се защитаваш, ставаш храна на нещо друго. Така, че оцеляването означава едно равновесие на растеж и защита. От историята на човешката цивилизация и еволюция откриваме, че нашата природа е да сме в едно състояние на развитие и растеж.


 Помислете за всяка власт, която смятате, че е над вас... кралски фамилии, правителствени лидери, обединени нации, финансови организации, монополи и медийни гиганти. Всички те са аспекти на фалшивото ни его. Те са проявата на физическо ниво, на собственото ни заболяване. Те се нуждаят от съзнателното ни участие, от съзнателна ни енергия, за да оцелеят. Защото без нашето съдействие, без да ги снабдяваме с поддържащата храна, те умират от глад. Тяхната истинска същност зависи от нашето желание да бъдем управлявани.

Типичен симптом на болестта на човечеството в днешни дни е нашето постоянно отричане, че сме болни.

Ние постоянно потискаме тези качества, които сме избрали да не приемаме за себе си. Това е причината, поради която е толкова трудно да видим фалшивото его и неговите многобройни проявления, такива каквито наистина са.

Това е истинската същност на фалшивото его, то действа като примамка, за да ни отклони от свободата, която имаме. За да оцелее този паразит на психиката ни, той трябва да ни снабдява с химически вещества, които да ни направят зависими от него. В този случай, храна му е нашата съзнателна енергия, която създаваме, за да храним паразита, химическото вещество на страха кара човечеството да се нуждае от закрила и защита. 

И се предполага, че нашата защита трябва да се използва само, за да ни помага в онези моменти на заплаха. Не можете да бъдете в състояние на растеж и на защита едновременно. 

Но света, в който живеем днес, страхът е 24 часа, 7 дни в седмицата. Така, че ние имаме постоянно освобождаване на стрес хормони в тялото си. Освобождават се през цялото време, държейки ни в готовност да се бием или да бягаме, във всеки един момент.. Ние сме готови да побегнем... защото сме нащрек. Така, че проблема е, как влияе това върху твоето разпределяне на енергията?

И казват, че отделяме по-голямата част от енергията си за защита. Не можеш да оцелееш, ако през цялото време си в състояние на защита. И щом паразита може да контролира природата на страха, може да създава страх сред нас, от който само той може да ни защити.

 Съвременно физическо доказателство за това го има в "Голямата шахматна дъска": „Колкото повече Америка се превръща в мулти културно общество, може да се окаже, че става все по-трудно да постига консенсус по външните въпроси освен при обстоятелства на истински масивна и широко възприета, директна външна заплаха”.

Дори и райхфюрера на нацистката партия, Херман Гьоринг, обобщава перфектно тази игра на търсене и предлагане, когато казва: „Хората винаги могат да бъдат накарани да следват заповедите на лидерите, това е лесно. Всичко, което трябва направите е да им кажете, че ги нападат и да обвините миротворците в липса на патриотизъм и излагане страната на опасност. Това действа по един и същи начин във всяка страна. То действа, освен това, по един и същи начин и във всяка отделна психика”.

Фалшивото его има само едно желание: да стане по-велико и по-силно от истинското аз. Тази болест ни кара да вярваме, че сме отделни от природата.

 Заради това виждаме такова увеличаване зависимостта от технологиите. Заради това виждаме да се прави толкова малко за Земята и за околната среда. Заради това виждаме фанатизъм, расизъм, сексизъм, и всяка друга форма на дискриминация, водеща до престъпления, насилие, войни, и накрая цялостното унищожаване.

 Това безкрайно състояние на страх, объркване и изолация, в което явно живее нашият свят, е симптом на фалшивото его, създаващо една фалшива заплаха. Ако хората изграждат своята самоличност, идентифицирайки се с авторитета в обществото, то свободата предизвиква мъчително безпокойство. 

Тогава те трябва да скрият жертвата в себе си, чрез насилие над другите


  Човечеството е заразено с неспособност на свобода