какво мога да искам сега, освен както е рекъл избирателят, да се затрият и останките от народеца, отново както сам избирателят го искаше, думичка не обелва за престъпленията спрямо децата му, и тук да има чужд материал, предал се е, и снася по 45 ст. на яйце в био кооператива, вярва си, че това е осъзнатият живот.

няма смисъл да ми пишете повече за
 inevitable end, за неизбежния край
за space for my body,
няма повече да умираме до насита
няма да имаме и паметник

when I"m gone

сега имаме по едно тяло и табелки.

 днес са ми любимци момчил миланов и кирил добрев. нали сте ги виждали?
те не са вип

много са хубави приказките за БСП.
 тя вероятно ще стане бутикова партия, с това опростачване на материала, с подмяна на мозъци, няма как иначе, плюс това никой не иска да се излекуваме нацяло, а поотделно да забравяме за симптомите. отново не искам да имаме леви правителства, дано по Европа си има, защото тук този ослепен материал продължава да дели на мое и твое, и не разбира идеята за общност и за личното участие вътре в нея.
това нещо администрацията е излишното.

никой няма да допусне нещо да се реформира, защото такива реформи ще пречат на бизнес интересите, на роднините, на личното.


заминаха приятелите ми, не защото бяха гладни, а защото намразихме сънародниците си, защото тук нямаме свои.


текст пак ми напомня за разликата между това да си вежлив и това да си готин.

ще бъде неизбежно, както е било.
думите нищо не създават