Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2015 23:37 - краят
Автор: coffeen Категория: Други   
Прочетен: 2282 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.08.2015 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
дано го прочетат по-малко хора.
другите можеха да се учат от него. но не съм срещала човек, който да наподобява моята половина.
останалите са били мишки, страхливци, продажници, подобия и претенция за мъже.
от първия ден почна да пита ще се омъжа ли за него. нямахме време. тези работи са спешни и никога безразсъдни. нямах време за никакви маневри. разсмивам ли вече някого. той е заровен. изненадва ни животът.
докога ще бъда в черно. не знам.
той ме харесваше в черно.
искаше да живея много повече. но ще се проваля.
той не ме искаше стара. 
взе ми той душата, уж не се давах, доброволно ли е било, вероятно спонтанно, то не те пита. просто си живееха душичките ни така естествено. но когато той угасна, почувствах откъсването, и сега съм във вечността. сега съм някакво присъствие. отсъствие ли. него го има повече от мен, това е сигурно. 
гледа ме сега той и си казва - простачката ме остави да умра. не бях виждала лице на покойник усмихнато. разбира се, че исках да скоча в гроба с него. но тялото ми не му трябва. той е у мен, диша с мен, гледа с моите очи. смееше се в ковчега, победител. боец до последния си дъх. не мога да си представя някой да е живял по-достойно, и да умре така. мишките сега умираме от страх.
здраво приземен, всичко предаваше пряко, първичен. никакви илюзии.
не подозирах, че съществува такъв живот.
 стига с твойте глупости, ми казваше.

хората ме избягват все едно съм прокажена. не могат да ме уязвят, знаят си го, но не съм повече от тях. да съм се била стегнела заради децата.

никой не е бил така милостив с мен както той е бил, и не го осъзнаваше.
когато искаше да вика и да се скара с всички ни - правеше го.
някои хора си вярват, че имат страхотен живот. но не и онези, които го познаваха.
вече бях победителка. 
ръцете му -  неандерталски като моите, това значи тънки и издължени, непоносимо е да ги описвам, никога не бих могла. с усмивките му те бяха най-красивото.  с часове можех да ги гледам. 
а когато прилепнех до него, нищо не можеше да ме тревожи или плаши. пълно успокоение ме обземаше. 
сега единствено ме успокояват децата.
 
по всичко личи, че ще тъгувам дълго, веднъж да правя нещо, което не е забранено.
била съм млада да нося траур ! отдавна остарях. загубила съм и усещането за време

сигурно е, че няма да има самота. какво ми даваше ли - живот. аз - нищо по-голямо от живота. нямаше той нужда от нищо, нито от пари, нито от признание, прост, естествен живот, бяхме забравили света и другите.  
нищо не искам и аз.

така ги пиша като приказка. нещастието е голямо. дано да няма голямо писане. не ми трябва терапия. ще ми трябва душа по някое време, сега ще кретам така, и магурски шаман не може да ми я доведе обратно.

можехме да бъдем всякакви. никаква перфектност, това никога не е било нужно. нито острота. нито да се отличаваме.
да се сливаш. това исках.
директност е думата. не съм чула грубост и циничност. 
много сме взели от живота, че и се смеехме над него. 

директни съм виждала други, които вярват, че като са учитиви, значат нещо.
ужаси съм виждала много и все започват с чувство за превъзходство и избраност. вярват си, че са нещо повече.

сега ще си облека неговата тениска, ще си легна на възглавницата му и пак ще живея.

it's not over  
 когато дойде краят, той ще е хубав, излъгала съм се - краят е хубав. когато и да беше дошъл, щеше да ме убива по същия начин, щях да умирам по този начин. 
сутринта преди операцията, неподозиращи никакъв риск, той ми каза когато се събудих, - две гарги виж как се обичат, гушкат се. гледал ги е, докато спя. погледнах - две живинки, допрели човки, пърхат с криле. подскачат, радват се една на друга. 
така бързаше да живее, да не изтърве един ден приключения, един час работа. умрели сме, рече, една седмица как ще стоя в болница, загиваме. немислимо, трябва по-бързо да тичам да работя. и край. не можах да му кажа, казах, но не се заинатих,  че по-добре бавно и леко отколкото грубо и ненужно. това щяло да бъде краят на всичко. не мога да си го простя, че го пуснах, но той щеше да мине през мен, през децата и да каже трябва да отивам.
 умрели сме сега децата и аз. съседчетата искрено съчувстват на малкото дете, натъжени и уплашени.

много като нас има, ще има, и е имало. разбират ме.
не сме уникални. две гарги, които мрат една за друга, обикновени, оживени, ефирни. 


14 пъти по-горе го има коренът жив. кога съм писала така. няма усещане за смърт.
живот ми е оставил. 
страшни са тези неща.
как леко ги описвам, а. да не тежа.
 





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: coffeen
Категория: Други
Прочетен: 417652
Постинги: 199
Коментари: 479
Гласове: 3503
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930