Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2015 00:14 - контра
Автор: coffeen Категория: Други   
Прочетен: 2087 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 07.08.2015 00:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   правех каквото и другите вдовици - пазим им дрехите, вещите.
няма нужда да му нося дрехите - пак си е с мен
толкова си приличаме жените, струва ни се, че ако не говорим за тях, все едно не ги е имало. 
няма смисъл да се опитваме 
с времето болката не се изменя, нито изчезва. не се лекува. няма забрава. няма преструвки. 

останалите не са спасени, дори временно. 

на моменти не мога напълно да асимилирам, че е погребан. 

тъкмо бях решила да затварям блога.
добре, че го имам, защото не се обаждам на никого, приятелите ми не знаят как да реагират или ще ми се развикат, че нищо не могат да направят, и че аз мога само да си плача. и да си приказвам с него. други ще рекат, че и толкоз не са видели и че съм глупачка. в някои отношения съм ветеран, в други са те.
коректни са, не се обаждат, не биха и помислили да ме съжаляват или да ми съчувстват, няма как да се заблуждаваме, че могат нещо да заменят, и изглежда не бедствам.
чудят се как може такива работи да преживявам. мислят, че тяхното е лесно. не знаят, че са от моята страна. 
преди няколко човека ми помогнаха. злоупотребявах с тях дотам, че като пълна егоистка ги намразих. само 2 момичета са ми една светлина останали. какво търпение имаха. извинявах им се. предателка. 
разводът, казват, се преживявал по-трудно. нещастно разведените имат едничък шанс - да си изградят негативна визия за напусналия ги. овдовелите нямаме това, покойниците не могат да бъдат победени, те са идеални. никога не се развеждай, да умреш е по-добре.
една жена приказва, че овдовелите мъже биха се събрали с друга жена. глупости. ако го направят, то е защото не успяват да преживеят загубата. оставащите сами до гроб го преживяват!
какво щял да направи мъжът ми на мое място - щеше да полудее. естествено, бих се радвала да открие друга жена - вярвам в жените, в това, че дават топлина. знам, че хората не се раждат, за да живеят сами. 

 не мога да се усетя сама, само когато ми притрябва нещо да знам няма сега кого да попитам откъде е вземал нещо например. 

ще си пиша тук понякога, занимавка, да си обръщам внимание. 

мъже, ако знаете как ви жалят жените ви. нещо, което ние не искаме - да тъгуват за нас.
как ме виждаше той. като единствена. троянска война щяла да е малко заради мен. и не се чувствах специална.

следващия път в реанимация ще съм аз.
синовете ми ще напишат тук и там по едно съобщение за смъртта ми и толкоз.
не искам да стряскам никого. не искам.

понякога пиша с надеждата, че те ще прочетат някое от тези постчета. но няма. не им е нужно. така добре ме познават.
не бих могла да изживея такива неща. тотална развалина. колко е бил прав руснакът като е писал, че повече не може изтрае едно човешко сърце. никаква болка не искам да преживявам, дори празнотата е по-добра. играчки да сме пак пак в ръцете на съдбата. никога. да преодолявам болката - няма, ще си я нося.
та аз съм се приготвила да се бия, да стискам зъби, не искам да изживявам и нищо хубаво. с времето толкова студенокръвно нещо съм станала. ето това съм - да не усещам, да не се вълнувам прекалено, да не завися, да не се вкопчвам, да не се надявам, да не се страхувам. по-добре е да се пазиш. бях спряла да се страхувам.

не искам да усещам лекота, не помня откога не съм чувствала това, големите щастливци надали и на тях е леко.
смъртта е лекота - покой. 
какво ще стане с моята религия - сексът - ха хааха ха ще кажа сега на света и на черната ми съдба. така че всички да се успокоят веднага. така както съм спокойна от години аз.

как бих се помолила сега.
Лък съм в твоите ръце, господи, изпъни ме, иначе ще прогния
 
Не ме преизпъвай, господи, ще се счупя
 
Преизпъни ме, господи, и нека се счупя.






Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: coffeen
Категория: Други
Прочетен: 417652
Постинги: 199
Коментари: 479
Гласове: 3503
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930