Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2015 00:49 - на никого
Автор: coffeen Категория: Други   
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 24.12.2015 09:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ще има война, още през зимата. да не вярва някой, че нещо хубаво ще излезе.
ясно, ще има жертви. някои искаха - успяха . оди ги питай, струваше ли си. отговорите каквито и да са - ще ме побият тръпки. ако не си е струвало - много съм виновна, струвало ли си е - no! non degno ! 

понякога ми казваше, че вижда себе си в мен, същата съм била. 
всичко. освен основното, било ала-бала.  
последните му думи, навярно боговете си приказват така снизходително за простосмъртните, както той за лекарите и дискусийките им в операционната, засмях се и си рекох - човещинка, какво да ги правиш. говореше като свободен, чудно - и свързан с мен! и аз пригласях. на пръв поглед не можеше да се предположи, но бяхме едно - това, което е цел за единия, другият го следваше безсъзнателно. нищо не ми отказа. нито каза, че съм луда. 
на вид лъчезарна, ама съм се затворила социално, не ми се говори с никого и за нищо. имитирам се. 
устремили сме се към коледата, Сатурн ще ни събере за веселбата.
питай ме къде съм сега. на хубаво място ли 
като умреш, цяла вечност ще спиш сам, колко е животът, може и докато сме живи преспокойно да си спим сами, накрая сме прибрани. 
приятелски съм настроена.
не искам да слушам мили думи. те не ме стоплят, и никой не ме е глезил. искам нежност тонове. там няма нищо за казване. 
децата също не казват, че съм луда. оттук нататък нищо не знам, нали големият ми разправя, докато поглъща сладкиша със сини боровинки, че изглеждам смешно, че не съм модерна. модерни са били шумерите.
да ме счупят могат, да ме изядат - никой не може.
спокойно, нещо идва към нас, бърза да ни хване.
по-малко вълнения, хладни сме. поохладнели са и децата, това ме смразява.
токът вече не спира, както едно време. затвори изведнъж очи, представи си сега мрака. какво правиш първо. 
трябва нещо да правим, докато кажем на някого последните си думи. 
те ще са същите такива, дори да не знаем, че сме накрая. въобще на човек не му хрумва, че нещо ще е последно и много по-доброто е това незнание. 
забравям колко много са романтични възрастните хора, може би им е по-тежко, а младите, романтични не са, те са адаптивни, и то да не е лесно. как ще живеят тези деца ядящи боровинков сладкиш, който не се знае някой някъде може ли да им възпроизведе. 
какво че всичко е свършило.




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: coffeen
Категория: Други
Прочетен: 417652
Постинги: 199
Коментари: 479
Гласове: 3503
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930