така става с хората из европа и америките. нормалните неща, но тук е българия, за едното нищо ще те запалят.
знаете ли колко от световните велики блогърки съм изчела - безброй любовни истории, каквито аз нямам, само житейски съвпадения. 
така че го пиша не за да не ме изпревари някоя, че голямо чудо като някой е напред, а защото

целта на литературата е да свидетелства за съществуването на човека в света. други цели няма.

пазя си тетрадките, в които той е рисувал, рязал листи - винаги въртеше нож в ръцете си, и после съм писала колко ми липсва, когато един ден реши да си тръгне. не мислех, че умирам, за 18 годишно хлапе много сдържано и конкретно съм казала как се чувствам. страшно добре се владеех с него и до него момент, сетне - преструвки. на никого не съм мрънкала, но имаше потърпевши. бях виновна, че си отиде. после се е връщал, чудех се как да го изпъдя. явно въобще не съм възнамерявала да го преодолявам, така и стана, някой който ме познава може да каже. аз не му бях интересна, просто ме харесваше. нежен още отначало, бях грубиянка в сравнение с него. мечтаеше, имаше си идеали. но непредсказуем, какви номера ми е въртял, терор на съседите, страхувах се за живота си и сега се страхувам, не искам да го казвам. обичам го. нашите въобще не го харесваха. никой от моите познати не го харесваше. 

караше ме да правя какво ли не, няма отказване. книга ли трябваше да чета, кокоз ли да суша, гадже ли трябваше да изоставя, трябваше да съм луда, за да не го направя. 
пироман, наркоман, интересува се от електроника, физика, оръжия, шпионска техника. много е мил. умен е. а как може да те измами, въпреки че не е добър в лъжите. няма да описвам всичките му подвизи, повечето са криминални, на майтап каза че ще направи плантация край блока ми, и след месец - треви пред детската градина. обирал ме е психопатът.
бил е заплашван заради мен, тук го изтървах, глупачката, това нежно скорпионско създание, не е понесъл повече. връщаше се, но там веднага, с това счупване, се разревах като излезе и знаех, че нищо не мога да направя. бях говорила с приятелката ми и нещо ни беше много смешно, помислих, че сме го издразнили, и той това каза. но бях аз. много самонадеяна. да, повтарях си, че комплексари не искам. никога не е бил само че такъв.
може да съм била първата жена, с която се е любил, може да не съм. след мен имаше приятелки, отново по-големи от него, не съм изпитвала към тях ревност или завист, само ги разбирах. те днес са омъжени и си имат деца. да свият гнездо изглежда с него не ставаше.
през 2009 той рече, че иска да ми направи дете, кой тогава имаше деца. ужасно ме уплаши, синът ми беше вече на 8. не ми звучеше да се шегува. и отново избягах не знам и аз как.
стотици пъти съм го сънувала след като спрях да го мисля и докато мине и през подсъзнателното, смятам се за отдавна излекувана.
хлапаци никой не иска. 
мога сега да препиша какво съм му писала миналия век, липсва думата винаги там
а след 10 години съм написала под него не знам как:

бог се е смилил над мен. не знам какво ме е спасило от лудостта и от него. сама се спасих.
Виктор е същият, той не е хубав човек. не съм го превъзнасяла. обичам го, а не знам какво значи това. свиди ми се, искам да е добре, да е щастлив, защото той иначе не може. не му давах аз щастие, колко странно.

преди няколко години тръгва из европа. в швеция изкарва известно време до 2014, сега е в хамбург. не знам кога за последно съм го видяла през 2010 или 2011. във франция наскоро са го арестували.
няма за какво да се връща тук.
неговите ръце не помня.
поразително прилича на дядо си по майчина линия, високи на ръст, със същото лице, изражение, неговите очи, спокойни маниери, пословично хладнокръвие.
на село къщите ни бяха една до друга. само лудости вършехме - бягства, безсъния, престъпления дребни.

бих ли живяла с него както преди години - не, той е опасен. мога да го обичам само. ето това е свършило.
да застане сега на вратата ми - ще повикам полиция. няма какво да му казвам. мога само да му се чудя, още, смятай. с него никога не съм била едно.

цяла седмица сега отново рева за него, защото ама никак си нямам за какво друго да рева. 

няма значение, че той може да не ме е обичал така. 
плачех, че нямаше да мога да съм с него, нямаше да имам негови деца, това беше в пожеланията ми на 17 - когато се изучим, да сме заедно. 
ето към това съм искала да се върна. така са нещата, има можещи и неможещи, а не благонадеждни или не.
да се чувстваш сигурен с неблагонадежден тип. сигурна в себе си бях безкрайно. 

от фредерик б.

В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.

Ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш.

Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност.

скандали нямаше тогава, а са любимите ми. 
сега също няма. и Виктор няма да е победител. никой не може да настигне любимия ми съпруг, излишно да го казвам. всички останали си остават смешници. 

В теб има много СИЛА, ОТКРИТОСТ, СМЕЛОСТ И ВЗРИВ (може и да е имплозия, не винаги експлозия).

Това за словото ти написаното от мен по-горе. Лицето ти също като-че ли изразява това, но може и да си внушавам, аз не вярвам в езотерика, не надценявам лице, език на тялото и пр. това се овладява.

Това ми е усещането за теб, като чета нещо твое - много сила и смелост, нетипична за жена откритост без поза и нещо голямо - като ги пишеш нещата са големи, човешки, взривни!

И ега ти очите! Това трябва да комплимент, независимо от формата на изказ.

благодаря :) как ме изненадват читателите