пред вратата е. никаква изненада, без драма, естествен ход на нещата.
много бърз, идва преди да е настанала война.
добре че никой от героите не ме чете.

хич не му дреме, че може да умре. 
някой ден.
след 190 години няма да си жив. да си легенда зависи от това как ще избереш да приключи животът ти. 

няма да живея като бабичка още отсега.

да се моля ли да няма смъртни случаи, убити. сега ще извадят оръжията. без особен смисъл, знаят си, че накрая аз ги обесвам
защото 
свобода 
искам 
лудница 

какво чувствам - хваната в ръцете на някой господ, и той ме милва по главата и си казва - къде ще идеш, котчице. не ми давай да умра, още не са се наиграли. затова ли са ми дали едно и взели много.
химикал отново е имало в схемата, той само го знае.
 никой да не ме пита какво е усещането, когато мечта отпреди две десетилетия е на път да се изпълни. много силно си го бях пожелала, гледах персеидите тогава. без да се вкопчвам, би ме убило това. бях щастлива, в момента на пожелаването.

усещането за отговорност е, много ми харесва. затова е всичко.

богът ме пуска и отговорността е моята.

пак аспарух


  
                          
 
   

Рожен, наредени в кръг с "бинокулярчетата" пред очите ни и персеидите... спомени.

Много сила има в теб жена, в това което пишеш!