какво правим, скокове

не падаме лесно поне не се показваме
излизам, това е приятно
интересува те нещо. ти. ти.  някой роднина за кратко
следиш други. какъв смях. 
харесваш си тялото
бъдеще определено.
сега поред на номерата 
децата
магазинчето, навици, зависимост, кошмари.
това е някой друг в анестезия няколко часа
след няколко века ще ми разгадават квадрините, съмнение да няма
нито ще е късно, нито рано. още една полудяла
цивилизация дето се напъва космоса да завлядява
маловажни хора. суперважно е да го направиш мистерия,
твоят филм се нарича   тишина
а моят - ритъм.

на александър му е смешно. универсален е.
кой е този сега. някой се съживява.
ето така колко има да се мъчат да ни тълкуват, ще има други, докога вече не зная.
аз съм добър преводач. като кажат две думи, веднага разбирам какво искат от мен. да не си пречим на интересите.
кой какъв бил, къде съм ходила, защо съм го казала... като всички предишни хора. защото съм живяла
сега - по местата. няма скоро да свърши твоят филм. 
пробват да ни превеждат с преводача, 
представяте ли си нискоинтелигентен японец  - колко щеш.

не пиша, нали си знам колко струвам, за колко бих се продала. 
разбира се, ще плувам.

.................