по заглавието познават колко съм в час, нищо остро няма.
още ли мъчат дечицата с въпроси защо нещо не е казано.
 
стопроцентово считат, че съм с фалшива идентичност.

колегите ми - повлияла съм им, по-малко сардонични.
приказки, все едно нямам сърце. не можем да си оставяме сърцата на такива места.

когато другата я няма, е суша.
днес харесвам всички, само защото отдавна ме има.

уелбек не могъл да излезе от себе си няколко романа, не са големи загубите, можем да го четем, простолюдието щом ни е омръзнало. в момента за мен то е най-интригуващото. 
част от него съм, какво като някой ме знаел. 

чакат да станат на 59, за да могат да се държат свободно и да кажат какво усещат. преди това разбират ли какво се случва край тях и колко е 
внезапно - живеем.
не ги интересува кой е над тях или под тях. 
но сега е трудно, дори невъзможно дори на остров да няма до теб нагоре или надолу някой друг. понякога се и сменят.
оглеждаш се - жена ти !