Внезапно бе дошъл животът, тя беше в него, не го наблюдаваше през прозореца. Гордостта, която пораждаше усещането, че е част от неговата мощ и величие, й беше позната, но не я бе навестявала от години. Когато се потопи напълно, в главата й изплува мисълта: “Никога вече няма да изпадам в истерия”. Тя усети, че никога през живота си няма да има същото напрежение, същата грижа към себе си.

Онова чувство на пълно удоволствие, което бе изпитала. За миг дори не бе губила убеждението си, че то съществува, но отдавна бе приела, че при нея липсата му е естествена част от живота й. И тъй като я бе преоткрила, тази радост от съществуванието, тя реши да не я изпуска, независимо от необходимите усилия.

Много характерно поведение в женски род – забравяме за удоволствието от самото съществувание, докато мъжете не могат и минута без да правят каквото и да е от и заради удоволствието.

И аз се страхувах ужасно и силно, от загуба, от изчезване на нещото в нищото. А сега усещам само, че имам вечност, че нищо не свършва. Толкова сигурност в живота си не съм имала. А колко окаяно ми е битието, живея без всякакъв стандарт. Не ходя на солариум, и не съм луксозна стока. Не се надявам да си уредя живота, но си мечтая за още свобода.

Първите условия да се откъсна се случиха, после вече и условия не са ми нужни.

Това не се случи:

Да се бои, че няма да го обичам, това опасение е ужасно и отблъскващо. Да, няма да те обичам, мой човек, така трябва да бъде. Със сигурност си обичаме децата, макар че между отрочета и партньор няма база за сравнение. Или има – като поотхвръкнат, жената се пренасочва към превъзпитаване на мъжа, ако и дреме още за него.

Намери си жена, която да ти имитира любов, това го може всяка, аз не мога и имитация да ти направя. Ти може и добре да си демонстрираш твоите емоции, ама аз по-важна работа си имам, като например да гледам деца и да направя за тях нещо по-добро, отколкото твоята майка е направила за теб. Ако пък ще те е яд за това - махни се.

Мъже, чийто живот винаги ще е достоен, независимо, че не могат да вземат поне едно Volvo на сина си или на жена си от магазина да й вземат Peugeot, и не оставят “наследства” - това са мъжете на Дагестан, Судан, Еквадор.

Дали ще замина за Еквадор, ще бъде ли така, както е било за М.Банкова в Перу, и ще ми дават ли айяуаска. Ще видя мечтата си – щастливи хора. Да не съм сама в щастието си. Те живеят в нормален свят, няма да кажа “въпреки мизерията и глада, те са щастливи”, може би точно заради това са. Единственият им лукс е любов - без контрацепция.

Трябва ли да бягаме в джунглата, за да се очистим от този побъркан свят.

Хората, които винаги запазват искрящо достойнство и блясък. Те са чудновати. Не се сравняват със съседите или роднините си. Те живеят заедно с тях.

Те са мъжете, но не нашите. Как има жени, които се съгласяват да живеят в пустошта, обаче с мъж – лесно е, по-хубаво отколкото ужасния живот без мъж, по-добре е животът с ужасен мъж... в чието съществуване аз и до днес не вярвам.

За тях, за тези мъже времето нe съществува.
И животът им си е струвал, всеки един ден
А за другите, за съпрузите:
Тя осъзна своята безпомощност и я прие. От този миг нататък усещаше само устните му... Имаше нещо животинско в усърдието, с което я прегръщаше, любовно, чувствено, и напълно нерационално – нежно, но с решителност, на която можеше да се противопостави само смъртта. Тя беше сама в огромен свят, но само за момент; после разбра, че там, с нея беше това добронамерено плътско присъствие. Всичко което правеше, всичките му непреодолими малки грижи бяха за нея. В поведението му имаше идеално равновесие между внимание и насилие, което й доставяше особено удоволствие. 

Нека си помечтае жена ти сега за пустинна буря:
В тъмнината до себе си бе забелязала очертанията на огромно животно и бе изкрещяла. Белкасим мигом бе дошъл, бе я успокоил и после яростно я бе съборил на земята, където неочаквано бе я любил, докато керванът чакаше.

Времето не съществува, защото за тях може целият живот да спре, времето е без значение

Какъв е проблемът сега ли – епидемичната импотентност, ужасът на днешния мъж – еректилната дисфункция, много я обичам тази диагноза. Как само ги ужасява този израз. И мен ме ужасява Levitra спамът, но явно се харчи препаратът. Няма смисъл от защитни коментари, излишно е да ми казвате дори колко добре ви ебе мъжът ви. Без коментари а ла stone, че мадамите не ги бива, много повече откогато и да било са направени, но мъжете все по-безсилни стават. Все по-ароматизирани ще стават жените, и по-епилирани и приличащи на чучела, ще забравите образа на естествената жена и пак ще се питате какво не е наред. А пък не се размърдвате да промените нещо, ако не заради себе си, то поне заради жената. Какво да очакваш от левент, който 8 часа седи зад бюро, 1-2 часа сред ужасен трафик в колата си. Левент написах, не чичко. После нея не я бивало... затова мадамите си мечтаят за мъжете на физическия труд, някаква работа ще свършат. Гнус ме е дори да се доближа до офис-мъж.

Всички могат най-колегиално да си замълчат, заради всичките си авери, но за жена си - идете хванете една мотика, направете една есенна оран, отидете на лов, занесете й дивеч.

Преди година време една колежка тук беше изкрещяла: искам мъж, на който да му става и говореше за приятелките си как и те искат същото. Няма какво да ги увъртаме повече нещата...

На онези, които прекомерната им сексуалност им пречи и трябва да започнат деня с цигара и отровно кафе – има едно нещо дето се казва овладяване на сексуалността, така че да тя им бъде полезна, не само те на нея.

А за последния вид читатели, лингвистите, най-близките ми – те знаят какво значи да ти настръхне косата от кеф, знаят какво значат гръцките сандали, какво ни кара да излитаме и без levitation и вече не можем да спрем да живеем така.

Поздравявам ги тях с една друга история от магьосническа книжка: без напътствията на сърцето умът е като изпуснат кон; ще броди из целия свят, без да спре за минута. Главата трябва да отразява това, което знае сърцето; тогава конят ще спре своя луд галоп и ще намери зелените пасища, от които се нуждае. Тогава ще се окаже, че най-зелената и най-крехката трева, която досега е тъпкал с копитата си, е именно тази, за която винаги е копнял.

Тангризмът е най-старото богослужение, познато на българите. Тангра е съкращение от Тан, Нак и Ра. “Тан” означава вселена “Нак” – човек и “Ра” – бог.

За мен Тан си означава – конец, нишка, струна; докосване и допир. Вселената е струнна; тя е допир.

А Ра – Богът, е този, който свързва човека с космоса.

Легендарният Орфей, посветен в тайните на земята и небето е казвал, че “четири струни владеят земята”. Всичко е струна, или звук, дори интуицията ни също е “чуване”. Много сме изгубили вече, малко остана. Малко да внимаваме, няма за повече. Всички тези неща имат свързаност с действителността и със самите вас дори и да сте я изгубили реалността. Но не бъдете толкова сериозни, не си струва.

Струва си това: всяко живо същество желае щастие по същия начин както и ние, и тогава нашата най-естествена човешка реакция ще бъде да се опитаме да направим другите щастливи. Опитвате ли се или опитвате да пречите, даже и на себе си, освен на другите.  

works cited: 

1. чай в пустинята
2. боян мага
3. блога на duhovnost