Едно време трябваше да се ожениш, за да разбереш дали ще имаш деца, днес трябва да имаш деца, за да разбереш ще се ожениш ли или не.

Всякакви комбинации от последствия има, но това са били принципните положения

От една страна сегашното е хубаво, спестяваш си някои терзания, при неуспех на приоритетните начинания. Но всичко може да се обърне, за всяко от тях – съвместен живот, сдобиване с деца, или просто “връзка”. Това е като застраховане и за двамата от партньорите. Бракът е важен; казват, че е по-добре лош брак отколкото никакъв. И децата - особено, когато не се получава да ги имаш, тогава разбираш, че те са всичко и липсата им е една разяждаща, завладяваща всичко потребност.

Няма вече такива параметри:

Той беше: женен, съвършен, недостъпен.

Има

Тя е: неомъжена, несъвършена, достъпна.

Достъпни станаха всичките жени, това е промяната. Няма опасност ли, не е нужна прикритост, защита ли?

Добрите жени са винаги в безопасност, тях никой не ги търси

Опасността  - центърът на женските опасения остава страхът, че мъжът може да я убие, на мъжките – че жената може да му се присмее.

Добрите жени не ги убиват.                                                                                                                       

Добрите жени си говорят за бебета.

Днес стигаме до ситуация хипотетична, почти не се срещат такива вече, но: майката или нейните близки да трябва да избират между нейния живот и този за нероденото още бебе. “Медицински” истини от вида дете без майка не може, не минават тук. Кой ще каже чий живот е по-ценен, бебето не може да избира и ето, че някой друг може или трябва да решава дали то ще умре или живее, а е тръгнало да се ражда, и значи трябва. Не бих искала да живея, няма да е честно, ако си избера себе си, дори да знам, че бих родила още деца. Таткото ще трябва да може да му осигури детство, в което да не се усеща силно липсата на майка, те децата все нещо ще им липсва, майчиното отсъствие никога не е било фатално, трябва грижа, не непременно майка.

Таткото може дори да продължи “хубавия живот"на бебето отпреди раждането му с някои от техниките на модерната педиатрия; сега тук ще ги цитирам и аз:

Д-р Карп е американски лекар, който се сблъсква с отчаянието и безпомощността на много родители да се справят с плача на бебетата си през първите три месеца. Изучавайки навиците и традициите за отглеждане на деца в другите култури, той открива, че в много от тях бебешките колики са непознато явление. Д-р Карп стига до заключението, че бебетата се раждат с рефлекс за успокояване, който ги поддържа в състояние на транс, докато са в утробата на майката. Този рефлекс се задейства от прилагането на пет прости техники:

- стегнато повиване (няма общо с бабешкото повиване за изправяне на крачетата)

- странична позиция или по корем

- люлеене

- бял шум, шъшкане

- сучене

Първите три месеца от живота на бебето или “четвъртия триместър” са сравнени с трите триместъра от живота на плода в утробата. Известно е, че бебетата се раждат, преди развитието на мозъка им да е напълно завършено. Това е процес, който продължава през първите три месеца.

Петте техники целят да имитират условията в майчината утроба- липсата на пространство, шумът от работата на органите на майката, люлеенето в амниотичната течност и смукането на палеца. Те задействат успокоителния рефлекс и когато биват приложени правилно, бебешкият плач стихва почти мигновено.

В утробата плодът получава постоянен масаж от мускулните стени на матката, често е гъделичкан и непрекъснато е обкръжен от шума на кръвта, минаваща през плацентарните артерии (шум, който е по-силен от този на прахосмукачка)                                            

Да се пресъздаде сензорното обкръжение от утробата е толкова важно за новородените, не защото те изпитват носталгия по „хубавия живот”, който са имали вътре, а защото така се задейства един важен, но непризнат преди рефлекс на новороденото, който е наречен успокоителен рефлекс.

Успокоителният рефлекс е „примитивен” рефлекс (или група от рефлекси), който представлява почти автоматично изключване на бебешкия плач. Вярвам, че е еволюирал милиони години не като начин да се успокояват неспокойните бебета, а като начин да се успокоява неспокойния… плод. През последните месеци на бременността този вроден рефлекс поддържа плода почти в транс, като по този начин намалява вероятността бебето да се движи прекалено и случайно да оплете пъпната връв или да заседне в позиция, правеща раждането невъзможно.

Как таткото ще ми помогне да не усещам липсата на детето, точно на това дете, и да не ми казва някой, че ще направим други деца; виждала съм достатъчно съсипани жени, а те могат да бъдат спасени, но не от медицината, а от хората, но хората никога ги няма сред тази виновна, огромна пустота и недоверие.                                                           

Източници:                                                                                                                                                                             

1. писма от тигана

2. дарбата да се страхуваш

3. блога на xedra

4. нови съседи