2 секунди                                                                                                                    

Вчера две очи ме намериха сред множеството и този поглед няма да забравя, за две секунди той ми каза за какво още съм жива, и не знам как да ви го обясня; всичко е толкова лесно, прекалено лесно. Намирал ме е много пъти всъщност.
Нищо не ми е струвало хората да ме поздравяват, да ми се усмихват, да си прекарваме добре заедно. Най-силно ме впечатляват такива, които не са в моята възрастова група, те много си падат по всички от семейството ми, и майка ми вчера ме попита защо ли така се лепят по нея, докато разглеждах едно хартиено писмо от Чили.
Другите две очи ме погледнаха, след спонтанните ми думи, и още по-спонтанните овации, с примирение, че ще бъда и чужда майка, и с разбирането им за избраност.
А какво можех да кажа след като други сини очи ме погледнаха, 5-6 годишно дете дойде и “специално” ме поздрави с песен изпята наживо от истински артист

Господарите отглеждат господари, както и боговете отглеждат божества.

Две от многото истини за господарите:

Едната казва, че жената е по-ценна от всичко (сравнена с цялото си изящество и чудност още тук). Казва, че ще приема нейните желания – дали от уважение и всеотдайност или от страх, че иначе тя ще манипулира, не знам. Една от най-силните отрови за една връзка е ограничаването на емоционалните и физическите контакти. Един повод за бягство имате – това е партньорът да ви отказва емоционален или физически контакт без да има сериозна причина за това. Сексът не е контакт, а фундаментален мотив. Който отрича значението му, е обсебен от него и хванат като в капан. Експлоатирам тази тема безжалостно, защото тя е част от големия замисъл да живеем повече, още, но е маловажна.

Другата истина казва, че жената не може да е владетел. Може – всичко е в нозете й. Но тя управлява слабо, малко зависи от нея. Тя избира, ако има какво да избере; мъжете не са смели и умни. Те не рискуват спокойния си, евтин живот, и стоят, ами нека все да си стоят така, те се сърдят -  нека все се сърдят. Значи няма смисъл, щом няма и риск. Няма смисъл, момичета, отнели сме го, светът става все по-подчинен на женските правила.

Моят мъж беше смел, безумно смел.
И затова имах преживявания, непринудени, сладки и горчиви, никой не ме държеше настрани от тях, извън регулацията бях, който можа, се порадва и всички бяхме безумни. По-силни от всеки наркотик, по-хубави от наркотик, безусловни

Не мога да разбера какво смело и умно има в хора, които си траят, само защото “богинята” ще се разгневи и няма да има свирки; или пък нови ботуши и нова кола, ако е нарушено удобството на поклонника. Това са разменни отношения.
На милото, точното и човешко отношение му казвам съжалителност, просто иначе човекът ти напуска, защото смееш да му кажеш истината.
Само честността ви прави свободни

Два погледа, които ми показаха грешността ми. Единият ме нарече зла, защото съм повече от една (а те са единствените); втори реши, че съм лицемерна, защото не казвам каквото мисля. Като го кажа – о, ужас!,  “не съм ти аз човекът значи, търси си друг по-добър тогава”!? А като спра за малко, като им цитирам факт и мнение, не ги жаля, не им казвам, че всичко е искрящо - тогава... е най-романтично, хора.
(Лъжата, изречена, за да не нараниш някого, може да ти навреди. Ако прецениш, че не трябва да казваш истината, по-добре я премълчи)  А като я мълча пак ставам лицемерна...
Старая се да нямам търговски отношения. Който се отвращава – може да си отива
Как да ги съдя, като не съм на тяхното място. Идеи от вида, че трябва да давам всекиму това, което заслужава.. ами не давам аз, ами те си избират, не слагам аз препятствията, не съм специална, нямам специални нужди.
Специални са манипулаторите
Всички ще изчезнем, някой ден, но много не го знаят, или го отричат
(Жените нямат време, жените изчезват. Както беше рекъл един колега, ако жената не получи внимание от един мъж, ще иде при друг. Който си мисли, че игнорирането на една дама ще доведе до някакъв успех с нейния интерес и взаимност, е манипулатор, и бива измамен - забрави я и тя ти взема всичко. Смееха се колегите ми на вярата ми в отдадеността и верността, дори в хорската отдаденост вярвах, но откъде ли идва и тя, кое я диктува; смея се на себе си. и на тях; а това слабо прикрива страшната мизерия, колкото и страшен да е смехът, колкото и оригинално да ви го каже сценаристът, хуморът не ме развеселява)

Пет пари не давам за живота. Дори ей сега да умра, знам кой ще бъде с мен и той ще ми даде повече от 1 живот, повече отколкото животът дава. Животът боли. Най-много го боли онзи, който я причинява болката. Тя си отива все някога, но вината никога не минава, тя остава.

И съм си виновна, и на тях също, кой ли искаше да съм безгрешна. “Мръсната книга рядко е прашна”, дано съм дала нещо от мен
А не тъгувам, по някакъв френски маниер живея.
Живея нацяло, някои хора и половин живот нямат, нямат себе си дори.
Защо можах да се съглася да се променя, да се сменя с друга, да бъда каквато не са и мечтали, как ме учеха, колко трудно им беше. Защо повечето не искат – защото ще ги приемам и обичам каквито и да са; и винаги можеха да ми се разсърдят, не само защото позволявам. Каквото и да е нивото им, не ме засяга; интелектуалното ниво вече не ми е пречка.!.
Обичам хорта да могат да изрaзят по някакъв начин себе си, и да не се чувстват неважни и потискани.
Години наред това ми беше внушавано – сдържането и скриването на себе си. Ама не стана, за радост на майка и татко.                                                                        
Те ме научиха да понасям самота, много важно умение е. Ако някой се съмнява в душевното ми здраве, нека знае, че това не са гадните наркотици, ами са годините, когато трябваше да понасям единствено себе си.

Комуто липсва нещо – може да си го вземе най-свободно с пълни шепи. Какво всеки хленчи, че му липсва чиста любов, че тя е ей тук, или идете си я купете. Друг въпрос дали точно това ви трябва – искате ли да се заредите или да се похабите. Да обичаш значи да се самозареждаш; всичко, което ви трябва Бог вече ви го е дал. Ентропията е серизоно нещо, всеки има право да се разсипе, и може да го прави с кеф. Провалът също е избор. Успехът само се случва.

Можем и без да се стараем, честно. Тогава сме си истинските ние.  

Хората имат нужда от високи дози самочувствие, похвала и чувство за незаменимост.

Пазете се от хора, които искат да се чувстват незаменими, и ще умрат, ако някой има техните безценни умения. А всичко е в моето отношение към тяхното старание, в искрената ми радост, и не е в тях; грешност мога да открия, стига да искам. Ако не ги оцените, ако не оцените скъпоценния им ресурс, и съответно загубеното им време, те ви казват рано или късно, че не са били с вас заради удоволствието, ами заради някаква печалба, нали. Няма да се зарадват за вас, каквито и да сте. Колко нерви накъсах с такива жени, само жена може напразно да настоява да е единствена.
Те искат да са вечни, личността им да е вечна, те няма да умрат, първо вие трябва да умрете. Вярват, че ако спрат да са незаменими, ще бъдат напуснати. Няма да бъдат само в един случай – ако са хора, с които си заслужава да оставаш.
Вече съм била вечна, не го искам това. Смислено е, защото сме кратки.
С мен никой не може да се чувства незаменим, не ги позволявам тези работи, (най-близките ми са изчезвали, изоставяли са ме, така пише на листа издаден преди 3 месеца, и всички казваха, че така ми подаряват страхотен, блестящ живот, а те отиват в ада) просто оценям всеки един и се радвам, че съм го срещнала. Ако си повече от другия – дай ми го без да се грижиш.                                                                    
Имам герои, дала съм им възможност за благородни изяви, да се чувстват спокойни. Обаче не мога да съм добра, да ме сравняват с лошите, какво от моята добрина, какво като ми е добре. Душата ми е черна, затова си мечтаех и то се сбъдна. Всеки почернява с мен, аз побелявам. 

Любов без секс е най-ефикасната форма на ада, която е известна на човека.
Добре, че никога няма да ида в адa. Като обичаш някой, той ще го узнае по някакъв начин, явно никого не обичам.
Мъж да страда от емоционален дефицит - никога. Това са женски недостатъци.
Най-сетне проумявам как ме обичат, а не мога да почувствам нищо. Няма никога да ида в ада. Или може би съм там, адът – това е да не обичаш вече.
Обичах връзката, брака си, семейството, всички тези идеи, но човекът къде остана. Прекалено се грижех за връзката.
И аз бях забравяна, всичко се вършеше с тази цел - да отпадна като задача за деня; гледаха ме, без да ме виждат. Но ме чувстваха. Познаваше ме по дишането, знаеше секундата в която да спре, как си поемам дъх, как спирам да дишам. А аз никога нищо не знаех
И така душата ми се разтваряше като бучка захар във вода. 
Това утоляваше жаждата ми, засищаше глада ми, осмисляше мизерния ми живот.

“Мечтаех да имам ризите му, напоени с неговата пот, исках да се докосвам до обувките и чорапите му. Усещането за принадлежнсот и покорство беше непоносимо радостно. Аз гладех скришно ризите му и за първи път усещах, че съм не само жена, но и нещо повече. Предусещах, че трябва да давам много и в отдаването като че ли имаше повече щастие, отколкото в получаването...”

за всички онези, които искат да са вечни, без разрешението на tpsy

пожарът бе в мен самия. Веднага след това ме връхлетя чувство на безкрайна радост и екзалтация, акомпанирана или непосредствено следвана от интелектуално просветление, което с думи трудно мога да опиша. Сред всичко това стоях, едва вярващ, но виждащ че вселената се състои не от мъртва материя, напротив - тя е живо Присъствие; осъзнах собственият си вечен живот. Не беше убеждение, че аз ще получа вечен живот, а беше вътрешно осъзнаване, че аз го имам. Видях всички хора безсмъртни; че космичният ред функционира по такъв начин, че без никакви причинно-следствени връзки всичко работи във идеално цяло за доброто на всички и на всичко; че основният принцип в света, във всички светове, е това, което наричаме любов, и щастието на всички и всеки в перспектива е сигурно. (Р.М. Буке)

Можем и без да се стараем, честно; можем само да искаме всичко от сърце, неограничавано.

Благодаря на всички "обикновени" работещи жени, мъже, които не ме съветваха, но ми помогнаха.

 

че с горния постинг ще мога и на себе си нещо да докажа, но горният коментиращ си го бива.
Точно с този си текст реших да се изключа отвсякъде; трябва да избирам, а знам, че има само един правилен избор, и нали съм авантюрист, ще замина. Ще ви напусна, и блогът не е същото място, никой не чува какво му казват, на различни езици се пише тук.

Нищо подобно , отдавна те чувам и не само , един от първите блогове , който избрах беше този ! Направо си върха , не знаеш как съм намирала отговори на тежки въпроси за мен точно тук ...и отново е така , благодаря за помощта , мн. си приличаме , позволи да ти го призная !

признателна съм и на приветствията и на критиката.
Всички за мен сте равни, и тези, които не ме харесват, пак си ги чувствам близки.
Искам да осъзнавате и да използвате свободата си, загубите ли я, става много лошо.

Ако влезеш в моя блог и прочетеш това-онова, като един сложно мислещ човек , ще разбереш за мен как се боря със зъби и нокти за свободата си...Мноооого тежки битки водя , и не искам да падна геройски в битката за нея , повярвай ми...И намирам помощ в твоя блог !

идва не от умението да се мисли, а от прекомерното мислене, защото не мога да действам, или не смея